За него улицата е сцена, а сцената е място на улицата, важна е публиката. Докато летува на див плаж по Северното Черноморие, операторът и режисьор Пламен Петков забелязва две момичета, които въртят огнен пой и се влюбва в магията на огъня.
Тренировки, изпочупени любими предмети, леки изгаряния до мълчаливото очакване на публиката и още много тренировки. Така Пламен прекарва свободното си време. По професия е оператор и режисьор, това му помага да осъзнае, че изкуството му не може да се улови толкова лесно с обектива на камерата. Нужна му е цяла зима с тренировъчни пойове направени от чорапи и ориз, докато усвои изкуството да координира едновременно лявото и дясното си полукълбо, но усилията си струват.
"При първите ми излизания на сцената, хората мълчаха, всички бяха втренчени в мен и свършва спектакълът, аплодират, радват се, трябваха ми две три представления за да разбера, че реално огънят ги хипнотизира хората те губят ума и дума, не могат да изразят първоначално емоцията си", споделя Пламен.
Затова и всеки един огнен артист, намира своя автентичен инструмент, чрез който придава форма на своя огън. Пламен избира куба, след като гледа цирково представление. Часове по–късно в стругарската работилница на баща му, конструират първия му огнен куб.
"Аз имам един ритуал, започва така нареченото поене на огнения куб , сега е много важно да сложиш правилно пропорции горивото, на така нареченото горящо въже и си имам един мой такъв ритуал, който когато започна да поя куба и си млъквам и си медитирам така за около една минута, това ми е някакво такова, все едно, че се подготвям и че се свързвам с огъня, знам, че всичко ще бъде наред и огънят ще ме слуша и кубчето ще бъде с мен".
За Пламен огнените спектакли са изключително подходящи за посещение по време на пандемия, защото се случват на открито, а и огънят държи публика и артисти на разстояние.