Между Бионсе, Рейдиохед, Меган Трейнър, Селин Дион и Макълмор няма нищо общо. Не и когато песните им се изпълняват от Postmodern Jukebox (PMJ). Тогава и най-досадният хит, наметнат с маниашката мантия от формацията на ретро гения Скот Брадли, добива ново измерение, граничещо с космоса и бъдещето.
Освен на музикантите, заслугата за извънземния звук на PMJ се дължи на вокалистите. Те са не просто добри, а нечовешки добри. ЛаВанс Коли е безспорният диамант сред тези, които се появиха в зала 1 на НДК на 28 март.
Освен с изумителни изпълнения, най-силното от които бе Halo от репертоара на Бионсе, той бе и в ролята на водещ по време на целия 2-часов спектакъл.
Незабравимо ще остане и гласището Мая Сайкс. Тя е от онези изпълнители, които сякаш нямат спирачки, както във вокално отношение, така и чисто физически. По време на прочувственото й изпълнение на Creep (на Radiohead) публиката отвърна с жест, огрявайки залата с хиляди светлини от телефони.
Щурата Робин Адел Андерсън пък бе най-типичният и безупречен пример, представящ винтидж стила. Робин, която е джаз певица, актриса и пинъп модел, откри шоуто на PMJ с интерпретация на хита Call Me Maybe.
С много аплодисменти и добро настроение от страна на публиката бе прието усилието й да каже на прекрасен български не просто „Здравейте!”, както правят повечето й колеги. Робин изнесе почти монолог за роклята си, обяснявайки че е открадната, след което изпя Thrift Shop на Макълмор.
За втори път в България пристигна тъмнокосата Сара Нимез. А в любимци на публиката се превърнаха и колегите й Блейк Люис, както и огнената степ танцьорка Аниса Лий.
След шеметния микс от джаз, фолк, рагтайм, суинг и кабаре, своеобразна кулминация на вечерта бе изненадващата пиано версия на „Хубава си моя горо“, която пък получи изненадващи вокали - гърлата на цялата зала.
Автор: Даниел Димитров
