След нападението над Световния търговски център през 2001година и последвалите атентати в други точки на света, темата за радикалния ислям и тероризма започна да се предлага толкова често и дори по-евтино от сандвичите McChicken (с леко горчив вкус). Който служи основно да напълни стомаха на обикновения човек със съмнително качество информация и да му поднесе в допълнение с порция картофки вкусен чужд патриотизъм. И най-вече – даде уникалния шанс на голямото САЩ да се превърне в жертва и най-сетне да има морално оправдание (различно от алчност) да напада разни райони и да провежда „справедливи” операции.
А това, разбира се, е само едната вярна гледна точка. Другата е, че тероризмът като цяло е основан на сляпа омраза и фанатизъм, които според Западния свят и съвременността са… всъщност неадекватни.
Някъде по средата успява да се закрепи „Враг номер едно”. Историята в него разказва за издирването на Осама Бин Ладен, което поради ред причини се проточва цели 12 години и включва множество брутални разпити, мъчителни разходки из лагери в няколко „от онези” страни, САЩ (естествено – основно работата на „Белия дом” и ЦРУ), сътрудничеството на Палестина, Йордания и Пакистан, но най-вече отдадеността на един агент на име Мая. В ролята е Джесика Частейн, която всъщност - без да си кривим душата - е толкова добра, колкото и героинята й е като агент. Тя превръща в своя лична мисия откриването на големия лош Шейх и ни превежда през поредица имена, които сигурно и до ден днешен звучат страшно и тиктакат заплашително на всяко международно летище.
Едновременно с това филмът търпеливо ни води за ръчичка и трупа емоционални аргументи, които да ни накарат да се свържем с историята, докато повдига все по-високо завесата, намекваща колко пребити Ал-Кайда фанатици е струвало откриването на Бин Ладен. За последното дори по-голямата работа е дело на една друга мадама – Катрин Бигалоу, която вече спечели „Оскар” за предния си филм на военна тематика – „Войната е опиат” – през 2008г.
Изглежда суровите кадри и реалистичност в жанра особено й допадат, за което можем само да се радваме - нужната чувствителност за разиграването на военен сюжет далеч не се изчерпва с „Рамбо” , при това без тя изобщо да пречи на кървавите сцени. Даже пести излишното подчертаване на героизма и патоса, които все подхлъзват режисьорите на подобни филми и ти развалят вкуса с ненужни на пръв поглед лични, но всъщност стадни емоции.
Във „Враг номер едно” някъде зад всичката „ухууу” и “айде наш'те”, Бигалоу успява фино да намекне, че войната е нещо грозно и само по себе си ненужно. И готиното е, че постига този „уау” ефект по много прост начин - с правилните кадри, които не пропускат моментите с показването на жертвите, към които гледат децата им (терористи или не), разбирай - не е покрила със саван “справедливост” невинните мюсюлмански жертви. Освен това не е спестила и важните уж маловажни разговори между войниците след убийствата – без лигавщини, но човешки и съвсем логични. Независимо, че правят каквото трябва, за да стане каквото щат...
Защо да го гледате?
„Враг номер едно” фокусира вниманието си върху личностите в ролята им на единиците, които всъщност случват големите събития в историята – малко в стил онези надъхващи мисли за малките камъчета, които правят пътя цял и от време на време обръщат по някоя и друга кола. Защото дори и да подходиш скептично към сюжета в очакване на едностранно представяне на историята, ще останеш приятно изненадан. Естествено, картината на американското правителство е позитивна, но не са спестени моментите, в които политиката пречи на разума, защото държи на логиката. И най-вече защото мащабната и продължителна операция за намирането на Бин Ладен е толкова интересно сглобена, заснета и изиграна, че е много възможно да не си погледнеш телефона нито веднъж, докато не стигнеш до финалните надписи.
„Женската” гледна точка за войната? Ако говорим за стереотипи, май наистина е крайно време да ги заровим при Осама Бин Ладен и да стискаме палци този филм да бъде оценен подобаващо. А той ще е.
Шансове за Оскар:
bTV Cinema ще излъчи на живо цялата церемония на тазгодишните награди "Оскар"!
* "Bombing for peace is like fucking for virginity" е популярен лозунг по време на протестите срещу войната във Виетнам