Те са двама души, които учат на любов и вяра в живота. Те са Ади и Милен Цанови и заедно са минали през тунела на злокачествена диагноза, за да излязат на светло с чисто нов поглед към живота.
Животът им е история за нагоре и надолу. И винаги напред. И винаги заедно. Ади и Милен. Произнасят се слято. Не се делят, нито когато им е трудно, нито когато им е леко. Създали успешен бизнес заедно, и две дъщери, и обикаляли света, яли и се веселили, докато един ден станала различно.
Милен Цанов споделя: „Както повечето хора и аз не отделях много време и внимание на здравето си. Имах малък проблем, който неглижирах няколко месеца. И така на шега на майтап отидох на бързо в клиниката и им казвам да вземат биопсия, за да видим. Един младеж дойде, взе проба и след пет дни доктора ми сервира така, като на шега на майтап, имаш 6 месеца и в понеделник те оперираме.
Диагнозата е рак на езика. „Ако не предприемеш операция имаш шест месеца. Много агресивен рак на езика, развива се мълниеносно. Аз загубих съзнание”, спомня си той.
Два дни Милен е бил насаме с диагнозата. „Два дни, в които е мислил как да ми съобщи. Държеше се много странно и даже си спомням сутринта, в която слязох и му казах, че се държи странно и дали има проблем. Той се разплака и каза, че не знае как да го кажа и затова го каза по най-бързия начин : имам рак. Шокът за мен беше огромен. Сега си даваме сметка, че Милен е имал всички признаци за това, че ракът ще се появи. Ракът не се появява просто така. Не се появява от днес за утре", казва Ади.
Ступорът за Милен е продължил около месец и половина. „Нямахме време много да го мислим. Още първия ден, когато споделих с Ади отидох и купих всички книги, възможни на тази тема. Над 30 книги - трябва да почнем от някъде.
Двамата спират да четат какво пише в интернет, защото всички статии дават една и съща прогноза – смърт. Милен посочва, че е решил да започне да търси щастливите истории, на хора, които са победили рака.
Той се подлага на операцията. И това бил единственият му досег с конвенционалната медицина. Оттам нататък започнал своя битка с рака . „Поставих си 21 дни, за да видя и да намеря себе си, защото ракът е следствие. Ракът не е първопричина. Станахме вегани и минаха близо 40 дни на соколечение по системата на Лидия Ковачева и Макс Герсон . Не ме оперираха тези, които ми поставиха диагнозата. Намерих независим екип и се доверих на изключително талантлив и човек с голямо сърце. Беше много щадяща процедурата. Сега нямам и дефект в говора, но знаех, че даже и операцията не решава проблема”.
Вместо да се подлага на химио и лъче-терапия Милен си купил над сто книги за здравословно хранене и лечение с естествени средства. След като изчели всичко набързо, но внимателно, двамата с Ади навлезли в света на соко и гладолечението.
„Просто няма диагноза рак, но имах толкова много други диагнози на 39 години, че чак ме е срам да ги споменавам”, казва Ади. По думите на Милен всеки организъм е строго индивидуален и те самите са сменили няколко методики, за да стигнат до гладолечението. „Почнахме със соколечение. И четири месеца по-късно стигнахме до гладолечението и аз направих първото дълго гладуване 21 дни. Ади направи 15.
„Когато за първи път чухме за гладолечението беше от една дама, която е натуропат. Ние си казахме, че тя е луда, но след това започнахме в литературата да попадаме наистина на тази методика и практици, хора хигиенисти, които са се занимавали с това”, казва Ади.
„Не беше никак трудно просто, защото ние навлязохме в него с абсолютната увереност и знанието какво следва оттук нататък. Знанието стигна до друго ниво, че не трябва да внасяш в организма, а трябва да изкара организма. Да го оставиш той да си почине”, категоричен е Милен.
Той допълва, че си прави изследвания редовно. „Правя танита - това е един уред, който мери телесните мазнини, мускулатурата. Пазя си всички бележки. 2014 г. бях с метаболизъм на 69- годишен мъж . 2015 г. през май бях с метаболизъм на 22-годишен младеж. Пулсът ми е като на спортист. Няма база за съмнение.”
По думите му за тази емоционална година и половина той е разбрал, че има два мотиватора за живот – страхът и любовта. „При мен и двата изиграха голяма роля. Страхът да се съвзема, а любовта да остана.”
Ади допълва, че в началото са си обещали, че много трезво ще мислят и няма да се оставят на страха. „Аз смятам, че последните 20 години съм живял несъзнателно, а сега живеем осъзнато. Всяка минута, всеки ден, всеки час е важен за мен”, смята Милен.
Милен е оптимист. Въпреки, че му минават страшни мисли той не се притеснява, защото знае, че заболяването е лечимо. „Въпрос е да вземеш всичко в свои ръце. Повечето хора казват дайте и методиката, дайте ни хапчето, не работи така. Всеки ден, всеки час. Всяка минута и всяка секунда на моя живот моите жизнени сили нарастват, съзнанието ми се прояснява, мислите ми стават светли и чисти, аз съм здрав, силен, любящ, добър помагащ, щедър подкрепящ.”
Благодарение на рака ние се събудихме, впуснахме се в едно приключение да опознаем по-добре себе си, допълва Ади.
След като здравето се върнало, Милен и Ади продължили да се радват на живота. И да пътуват по света, но вече менюто им било различно.
„Обиколихме целия свят, опитахме най-хубавите гозби, бяхме гости на най-добрите готвачи по света. Това е минало. Аз разбрах, че нямаме нужда от храна. Ние гладуваме 120 дни в годината и имаме дойно повече енергия.”
Съветът и на двамата към всички, които се сблъскват със страшни диагнози е да обърнат моментално гръб на страха. И да търсят разумни отговори.
Важно е сред морето от информация човек да не полудее. „Най-важното е да не полудееш. Ние експериментирахме много практики върху самите себе си и това ни помогна да изчистим кое е най- доброто и най-работещо за нас.”
Семейство Цанови са категорични – важно е да има мярка. „Има хора, които много се вманиачват в гладолечението и прекаляват с него. Така то им носи повече вреда, отколкото полза.”
„Не сме крайни в това, което правим, много често ни питат какви сме - суровояди вегани, вегетарианци и аз казвам, че не се определяме. Ако някой ден ми се дояде месо, ще ям и месо. Досега не ми се е дояждало, хапвало ми се е сладичко и си правим вегански бонбони”, допълва Милен.
Осъзнат живот, с разум и благодарност. Това е системата им.
„За мен Милен е всичко. Аз съм огромна щастливка, аз срещнах любовта на живота преди много години”, споделя Ади. Милен допълва: „Тя е прекрасна. Във всяко едно отношение. Тя е моята любов. Моят свидетел. Ако трябва да избирам отново, бих я избрал нея пак.”