Няма по-изкусен творец от природата, която за кратко време може да преобрази едно място. Доказателство за това е откритие на български спелеолози, които се натъкнаха на подземна кухина в Родопите с изключително богати образувания.
В България освен пещери има и изкуствени подземни кухини. Това са участъци, които най-често са създадени от хората като шахти, рудници или галерии. Често пъти те се използват за нещо, а после са изоставени. Веднъж забравени там настава покой и те заживяват свой живот.
В зависимост от условията на подобни места не след дълго започват да се появяват характерните за пещерите сталактити, малки драперии, синтови езера и сталагмити. Така местата от грозни галерии се превръщат в истински изложбени зали.
Преди време, докато проучват район в Родопите, наши спелеолози се натъкват на малък отвор, който е едва забележим между шубраците. Те решават да проверят какво се крие зад него и остават удивени. След като влизат навътре в изкуствено прокопаната галерия, пред тях се разкрива зашеметяваща гледка. Те виждат пътека от пещерни бисери, а стените и таваните са покрити със снежнобели образувания.
Година след откритието входът към галерията е затрупан. Отнема повече от два часа да го разчистим, като изграждаме импровизирана преграда за постоянно свличащата се маса от камъни.
Аз, като лаик в тези работи, никога не бих предположил, че на това място има галерия. Ако не бяха предварителните разкази, бих си казал, че си губим времето. Още на входа на пещерата ни посреща ледена вода, в която нагазваме до кръста.
Напредваме и не след дълго се разкрива първата впечатляваща гледка. Под кристално чистата вода се появява дълъг бял килим от образувания. Те са покрили всичко, дори останалите на дъното дървени подпори и приличат на паднали мраморни колони.
Колкото повече навлизаме навътре, не само пода, но и стените и тавана побеляват от искрящи образувания. По тях от тавана се стичат интензивно капчици вода.
„Ние тук се движим върху един килим от пещерни бисери. Такава концентрация трудно може да се види в България”, споделя спелеологът Ваньо Гьорев.
Забележителното е, че само за 50 години те са нараснали до такава степен. Обикновено се казва, че 1 см се образува за около 100 години. Според спелеолога именно това превръща мястото в истинска лаборатория за изследователите. Точно затова е предвидено то да не бъде оповестено и достъпно.
Друга причина е, че един пещерен бисер, изваден от тази естествена среда, изсъхва и се разпада.
Не бива да забравяме, че след нас има и други поколения. Какво ли ще видят те на това място след 50 години, само може да си представяме.
Вижте повече във видеото и галерията.