Гражданин на света – така може да бъде описана с няколко думи Катрин Цанев. Както и фамилията й подсказва, тя има български корен – нейният баща е роден в плевенското село Тодорово.
Родителите ѝ се срещат в Москва. Майка ѝ е германка, баща ѝ е родом от плевенското село Тодорово. Запознават се, когато той е студент, но връзката им не е разрешена по това време и те се местят в България, за да бъдат заедно. Тогава се ражда и Катрин, но не в България, а в Лондон.
Въпреки това, тя израства в Германия, близо до Хамбург. На 19 години заминава да учи в Тюбинген, после в Берлин и накрая 2 години Москва. След като завършва, Катрин започва работа в ООН и за няколко години обикаля буквално цялото земно кълбо – от Рим до Ню Йорк. Спомня си, че в детските си години е посещавала и България, но връзката със селото, което днес носи името на нейния прадядо, е изгубена отдавна.
Баща ми за последно като дете е тичал тук. Обаче аз много късно разбрах, че въобще съществува и имаме някаква връзка. Не знаех, че съществува село Тодорово и прадядо Тодор. И по случайност, когато аз бях студентка и си пишех дисертацията си, открих това село и връзката с него." разказва тя.
Именно в Тодорово, тя решева да създаде своя бизнес – запретва ръкави и започва работа на полето. В нейното стопанство се отглеждат най-различни овошки и храсти - червено фреснко грозде, ябълки, сливи, дюли и череши, а между тях засаждат и много билки – девисил, мащерка, планинска чубрица. В стопанството работят повечето жени от селото, с които Катрин вече е изградила много силна връзка.
"Някои от тях започнаха работа тук преди 5 години. Всички започнаха като полевъдни работници. Много са научили в процеса, със сигурност." споделя Катрин.
В последните години, Катрин трудно намира време за личния си живот, но казва, че не би променила нищо.
Живее два паралелни живота, а това е свързано с много пътуване.
"Тук съм един-два месеца, после един-два месеца там. Това е възможно, защото тук имам хора, на които да разчитам. Когато мъжът ми може и той идва, работи в Женева в Червения кръст."
Сега обаче Катрин гледа само напред в бъдещето. Казва, че е упорита и не се предава лесно. Така и кръгът се затваря. А тя остава в Тодорово, за да обработва земята, на която преди век е работил нейният прадядо.