Новооткрити фосилизирани кости разкриха, че най-старият и примитивен известен примат е приличал на катерица, съобщиха американски палеонтолози.
Фосилите са първите открити от тялото на вида Purgatorius. Досега бяха известни само негови зъби. Глезенните кости разкриват, че ставите му са били гъвкави като на съвременните примати, които живеят по дърветата, каза Стивън Честър от университета на Йейл. Тази мобилност на глезена е позволявала стъпалото да се върти в различни посоки и да се приспособява към различните ъгли на клоните на дърветата.
Костите показват също, че първите примати не са имали удължени глезени като съвременните, които са свързани с подскоците. Специализираните глезени на Purgatorius са имали ключова роля за еволюционния успех на ранните примати.
"Тези фосили подкрепят идеята, че първите 10 милиона години от еволюцията на приматите са били в контекста на интензивен период на диверсификация на цъфтящите растения, през който е било важно умението да се катерят по клоните и да събират плодове" – каза д-р Джонатан Блок от екипа.
Purgatorius е живял през палеоцена, малко след изчезването на повечето динозаври, когато започва ерата на доминацията на бозайниците. Той е бил малък, кафяв на цвят, с буйна опашка тежал е приблизително колкото най-малкия съвременен примат, живеещият в Мадагаскар миши лемур. Имал е много зъби, включително и кътници, подходящи за дъвчене на плодове.