Стефани през лятото прелита с кайтсърф по морските вълни, а през останалата част на година препуска със своя лонгборд по Софийските улици. Не си представя и ден без усещането, което й носи тази привидно простичка дъска на 4 колела. За децата с двигателни затруднения емоцията от карането на този лонгборд е само мечта. Стефани обаче намира начин как да я превърне в реалност. Така създава параборд.
„Няма подобно нещо в България, това беше първата водещата причина и второто нещо, което се замислих след като видях снимката е всъщност има ли някакви съоръжения за деца в България. Аз лично с борда срещам трудности, не знам едно дете с инвалидна количка как се придвижва и затова аз лично имам. И затова си казах за тези деца, особено с по-тежките състояния - наистина не знам как им доставят удоволствие и си казах, че аз имам да доставя малко радост и удоволствие за тях”, разказва Стефи.
Попада на идеята от снимка на подобно съоръжение в Бразилия, публикувана в интернет. Свързва се със създателите, но те й отказват помощ. Разпространява идеята си и на помощ се отзовава непознат.
„Той донесе съоръжението същия ден, когато каза, че е готово безвъзмездно, без да иска никакви пари. Той е Юлиян Димитранов и това беше може би най-голямото предизвикателство в целия проект, защото знаехме, че трябва да е нещо стабилно, но не много тежко. Хем да издържа, хем да не се счупи”, разкрива Стефи.
„Да, хареса ми. Много добре се почувствах. Имаш чувството, че имаш свобода да се движиш”, споделя тя.
Въпреки че Ели има детска церебрална парализа, това не я спира да бъде активен спортист. Тя е много добър плувец, завоювал медали от първенства по плуване. Любител е и на екстремните спортове, а с карането на параборд тя изпраща и ново послание до всички деца в нейното положение:
„Бих им казала да бъдат силни и да не се предават от мечтите си”.