Едни от най-силните срещи се случват заради мястото, сбъдват се заради конкретния човек и оцеляват във времето заради красотата на своята природа. На Античния театър в Пловдив Йоргос Даларас срещна много стари приятели, но, със сигурност, е получил и нови...
Ако някой не е успял да отиде до Гърция тази година, атмосферата от южната ни съседка бе поднесена на тепсия – от едно от най-големите имена в съвременната култура на тази страна. Топла, отпускаща, гостоприемна, пълна с живот и огромни порции чар – такава е Гърция, такава е и музиката на Даларас. Неслучайно, той е обявен за най-популярния гръцки певец в света.
Пял е на „Уембли“ и в зала „Олимпия“, два пъти е пълнил олимпийския стадион в Атина – пред 160 хиляди души, има цял албум с Горан Брегович, работил е с Брус Спрингстийн, Питър Гейбриъл, Дулсе Понтеш, Пако де Лусия, Ал ди Меола и Стинг, свирил е с Филаделфийския симфоничен оркестър...
В Пловдив сподели, че е бил на много места по света, но завинаги ще запомни топлата вечер и хилядите очи, които сякаш го изгарят с поглед... Близо три часа, с малък антракт, публиката пя и аплодира артиста, скандираше „Сагапо“ (Обичам те), а той, от своя страна, възнаграждаваше безупречния импровизиран хор с „Браво!“.
До Даларас на сцената, освен бенд, имаше още двама вокалисти – Аспасия Стратигу и Александрос Цуганакис. Със соловите си изяви те, по никакъв начин, не нарушиха ритъма на концерта. Затова немалка част от аплаузите на вечерта бяха и за тях.
Музиката. Не, това не е типичното гръцко, на което можеш да хвърляш салфетки. Това са мелодии, които имат дълъг и здрав корен, но на повърхността, в короната си, събират най-доброто от най-вдъхновяващото в музиката. Като огледало на личния и професионален път, извървян от самия Даларас. Няма как да не си уникален, след като си съумял да сътвориш подобна биография.
От лайка, ребетика и димотика – началото, продължението, живота, огъня – музиката на Йоргос Даларас минава и отваря всевъзможни „прозорци“. Към красотата на Балканите, за да прелети през цяла Европа с нейното фадо и танго, да стигне до Ирландия, да преодолее океана и да остави печат върху кънтрито и рока. Неведоми, божествени линии, които само изкуството и фантазията могат да чертаят...