Как и кога започва историята на светлия празник, който се сдобива с все по-засукано и сложно име. Празникът, който сега наричаме Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се отбелязва за първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив по инициатива на Найден Геров.
Той организира празник в чест на светите братя – създатели на глаголицата. Пет години по-късно Йоаким Груев предлага на датата да празнуват и българските ученици.
Походът на буквите продължава в Шумен и Лом, Скопие, Варна и София, където организацията е поета от учителя Сава Филаретов. По време на борбите за църковна независимост от началото на XVIII век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев.
Почти в края на XIX век се появява музикалното оформление, след като Стоян Михайловски пише през 1892 г. текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. И далеч по-актуалното – 24 май 1975 г., когато пред народната библиотека е открит паметник на Кирил и Методий.
