Боксов ринг, червен килим или будоар. В първия момент може и да се зачудиш къде точно си попаднал. Но колебанието трае само до началото на представлението... Защото си отдъхваш и започваш да чуваш ангелите... Добре дошли на тайната вечеря на 12-те!
Апостолите са ученици на Исус, дванадесет мъже. В театъра на Армията, армия от 12 жени имат силата – да носят съвършенството на слабостта, да предизвикват любов и да открехват завесата – толкова, колкото е необходимо –за да ги заобичаш още по-силно и да искаш точно тяхното „шоу“.
На сцената излизат 12, плюс една новачка, плюс един PR – накъде без PR днес. И се започва! Режисьорът Стоян Радев дава старт с монолог от Чехов, почита Фелини, разрязва профили, събира изповеди. На живо. Всичко е толкова шарено, красиво, фино, усмихващо, любовно...
„Представление и половина“ на моменти прилича на актьорски тийм билдинг, после – на стендъп, после – на поредица от моноспектакли, после – на сбирка по женски, после – на театър в най-чист вид, на кино, на опера, на мюзикъл, на паник стая... В крайна сметка се оказва огледало на всичко това поотделно и взето заедно. Ефектът с огледалото е използван и сценографски. И това е най-ясната заявка за диалог към публиката, която всъщност наблюдава ...себе си и това, което не вижда, докато наблюдава...
Божествена е думата, която би могла да бъде поставена пред всяка от 14-те актриси – заради сълзата, която ни докарват, и извивката в ъгъла на устните – в продължение на два часа. Заради приказката, която споделят. И заради думите, които понякога наистина остават, тежат и разрушават хаоса на равнодушието, в което обикновено живеем.
Анастасия Ингилизова – заради възкресението и минусите, които я правят съвършена, Антоанета Добрева-Нети – заради музиката – в душата й, Гергана Данданова – заради моста между младостта и достолепието, Гергана Плетньова – заради парадокса от сблъсъка между паметта и откровението, Евелин Костова – заради красотата, измерена с ум, Елена Райнова – заради школата, Луизабел Николова – заради лекотата, с която прегръща нелекото битие, Меглена Караламбова – заради вечността, Мимоза Базова – заради оптимизма, Пламена Гетова – заради светостта, Радосвета Василева – заради гласа на Жената, и Стефка Янорова – заради самата нея.
Крехкият гръбнак на този „проект“ са Ели Колева – заради тънката червена линия, която успява да задържи, и актрисата Лазара Златарева, която, за зло или добро, е известна като кака Лара, а в по-ново време – и като пиара на Армията. По сценарий, тя може да е една отчаяна жена, забравила мечти и планове, но всъщност е огън, който дреме в подножието на храма. И нейните истински пет минути в това представление и половина го доказват, а останалите 105 минути са зов, на който избрани режисьори могат да откликнат в бъдеще... Време е нашата Лайза Минели да спре да играе магаренце...
Сценографията и костюмите в „Представление и половина“ са на Нина Пашова. Хореографията е на Теодора Попова. Вокален педагог е Христо Сарафов, а музикален консултант – Дони. Музикалният съпровод е на Михаил Шишков.