In places where women are unhappy how can men achieve happiness?*
@Elif_Safak, 8 март
Ден като днешния вероятно е повече от подходящ да говорим за жени писатели и за женско писане. Или тъкмо обратното може би – не е заради пренаситеността на пространството с женскост. И все пак – намирам си повод, за да споделя мисли, които ме развълнуваха като човек (жена), изкушен от писането. Обектът на емоционалното ми вълнение – „Черно мляко” на Елиф Шафак - жена писател, туркиня, гражданин на света, нашумяла у нас най-вече с „Любов”, но преди това са „Копелето на Истанбул” и „Чест”. И така:
Защо да НЕ четете тази книга?
Защото е опасно – може да се еманципирате (независимо от пола).
При мен: Твърде късно е за предупреждения.
Защо ДА прочете тази книга?
Защото сте жена.
Защото сте мъж и искате да разберете какво се случва в главата на една пишеща жена.
Защото ще преоткриете собствения си вътрешен свят.
Ще научите кои са Дорис Лесинг, Жорж Санд, Джордж Елиът, Айн Ранд, Елен Сиксу, Маргьорит Дюрас, Юлия Кръстева ....
Защото сте любопитна личност и искате да разберете защо е черно млякото (моля, споделете отговори, ако вече ги имате).
При мен: Защото харесвам Елиф – нейната премереност, прецизност, хармония. Защото харесвам контраста между бурните й емоции и ефирната прозрачност на физическото й присъствие. Защото изчетох всичко до момента, излязло от нея и „Черно мляко” беше закономерност. Защото е първата жена автор, която следвам стъпка по стъпка. Вярвам й.
Защо може да не ДОчетете тази книга?
Защото е трудно да четеш текст, твърде личен – толкова личен, че поради естеството на своята откровеност не може да съ-преживeете...
Защото никога няма да родите или просто това е тема твърде далеч от вас към настоящия момент. А и се чудите какво общо има това с писането?
Защото не сте изкушен(а) от писането и всичко изписано и казано по тази тема ви се струва претенция и прищявка на разглезени интелектуалци (е, да гениални, но какво от това!)
При мен: Борба с „харема вътре в мен”. Житейската ми ситуация е близка до описаното в книгата и имах вътрешно съпротивление да я приема.
А и моите Палечки (вътрешни гласове) са не по-малко жестоки и все още сме далеч от демокрацията... Все пак постигнах временно примирие, в рамките на което дочетох книгата и съм изключително доволна от себе си.
В заключение: "Няма обществена промяна без езикова промяна. Жените трябва да нарушат мълчанието си. Те трябва да пишат. Би трябвало да пишем така, както мечтаем, казва Елен Сиксу..." - Елиф Шафак, "Черно мляко".
Откъс от книгата можете да прочетете тук >>
*Нима е възможно на места, където жените са нещастни, мъжете да постигнат щастие?