Европейците избират бъдещите си депутати втори пореден ден. Вотът у нас и в останалите страни-членки ще очертае интересни политически тенденции.
Днес стана ясно, че на тези избори в България са регистрирани рекорден брой наблюдатели - 60 000. Огромна част от тях са пряко или косвено свързани с политически партии, участващи в изборите.
Контрольори
Предупреждението, че така може да се опорочи гласуването, е на Института за развитие на публичната среда. От организацията предупреждават, че голяма част от наблюдателите няма да са обективни в работата си в подаването на сигнали за нередности към ЦИК.
Възможно е наблюдателите да произведат стълпотворение от сигнали срещу сигналите на наблюдатели, обвързани с най-големия им политически противник.
„Те просто ще задръстят цялата система на комуникация между институциите. Ние ще се сблъскаме с контранаблюдатели, които ще оспорват твърденията на други наблюдатели. Това е някакво порочно продължение на протест-контрапротест, граждани и контраграждани”, коментира Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда.
Многобройните наблюдатели могат да играят и ролята на контрольори на вота дори само с присъствието си в изборното помещение. Цонева посочва, че наблюдателите трябва да се намират на определено отстояние от тъмната стаичка, а при препълването на класната стая това става невъзможно.
Дълг на всеки гласоподавател е да подаде сигнал, ако види, че пред тъмната стаичка има хора без отличителен знак на наблюдател.
Колко гласоподаватели се очакват в неделя
Днес ЦИК обяви, че по данните на ГРАО на изборите в неделя ще излязат 6 533 828 български граждани.
Тези данни няма да помогнат на социолозите за по-точни прогнози, защото както обичайно, в списъците фигурират и т.нар. мъртви души
„За” и „Против” Европа
Днес своя глас дават избирателите в още две страни - Чехия и Ирландия. Прогнозите сочат, че отново най-много депутати ще има Европейската народна партия, следвана от социалистите. Нова тенденция е много силното представяне на евроскептиците.
Това са доста различни в идеологията си формации - едни се облягат на национализма, други са настроени срещу имигрантите, трети са чисто антиевропейски. Тези партии дължат своята популярност най-вече на популизма и на заиграването с екстремизма.
Крайнодесните исторически те са най-силни във Франция, Белгия, Италия, Австрия, а напоследък – и в Холандия, Гърция, Централна Европа и Великобритания.
Най-шумна и затова най-популярна в последните месеци, е британската Партия на независимостта. Лидерът Найджъл Фараж стана известен благодарение на яростната си реторика срещу трудовите мигранти от Източна Европа и специално срещу румънските и българските работници.
„Искаме политика за имиграцията, която упражнява контрол не само върху количеството идващи хора, но и върху тяхното качество. Тя има подкрепата на осем на всеки десет души в страната ни”, коментира Фараж.
Лидерът на френския Национален фронт Марин льо Пен също обещава истинско сътресение в политическия живот в Европа с представянето си на евроизборите: „Реалността е, че европейските народи се вдигат срещу Европейския съюз. Те се вдигат за своето бъдеще и за своите свободи и това може само да ни окуражава!”
Националният фронт през последните години се отърси от ксефонобската си реторика, и макар да е крайнодясна, нейната икономическа програма е по-скоро левичарска. А Марин льо Пен яростно подкрепя Владимир Путин за политиката му в Украйна.
Крайнодесните и ксенофобски партии в Унгария „Йоббик и полската „Рух Народови" още отсега гледат към обединение в европарламента.
„Моментът на истината ще бъде на 25 май. Мисля, че това ще бъде голям пробив за евроскептичните, или както ние казваме - еврореалистичните партии и смятам, че ще можем да сформираме един голям евроскептичен блок в Брюксел”, посочи Гьонгоши Мартон от „Йоббик”.
Френският национален фронт ще сформира в Европарламента съюз с още 4 такива формации от Холандия, Австрия и Словакия. Британската Партия на независимостта, макар също да е под общия знаменател „антиевропейска", отказва да се присъедини към тях.