Заповядайте в ЦУМ!

В тази история няма да намерим добър, лош и посредник

Снимка: Графика: Теодора Иванова

Светослав Иванов Светослав Иванов

Публикувано в  17:11 ч. 23.04.2017 г.

Кой кого поканил на среща в кабинета на Георги Георгов, не стана много ясно. Главният прокурор ли е поискал среща със Сашо Дончев в кабинета на Гергов, или Сашо Дончев е поискал среща с главния прокурор в кабинета на Гергов? Или двамата са искали среща един с друг и Гергов е имал кабинет или Гергов е искал да види и двамата в кабинета си?

От отговора на този, съгласете се, доста ясен въпрос, зависи посоката, в която ще тръгне ескалаторът.

Защото ако един главен прокурор иска да се види с бизнесмен в кабинета на друг бизнесмен, изглежда също толкова странно, колкото ако един бизнесмен желае да се види с главния прокурор в някакъв си кабинет и търси посредничеството на човека от ЦУМ. Тоест, тук не можем да кажем, че единият е добър, а другият лош, а третият бил добрият посредник.

Защото ако толкова много са искали да се видят помежду си, могат да го направят официално, макар и при закрити врата, в Съдебната палата, която се намира на един хвърлей разстояние от ЦУМ. След това единият от двамата може да пусне прессъобщение или да говори с журналистите. А не да научаваме на вечеря с дами кой какво казал на някого в нечий кабинет.

Иначе, това, което разказва Сашо Дончев е скандално, но и начинът, по който го прави също е скандален. Сега очакваме и главният прокурор да разкаже своята версия, въпреки че е доста странно, че никой никого не е записал, както повелява старата българска традиция.

Тъжното в цялата ситуация е, че подобни неща продължават да стават задкулисно. Гергов заплаши, че ще вади скелети от другата седмица. Със сигурност може да го направи, но това би било по-скоро знак, че един човек нарушава всеобщия обет за политическо мълчание, защото се чувства настъпен.

Точно затова хората не вярват на никого - защото скелетите трябва да се вадят от правораздавателните органи, а не чрез заплахи за политическа саморазправа.

Навремето в ЦУМ човек можел да си купи нов юрган и нов тиган, и чепици, и фъстъци. Годината била 1957 и софиянци се дивели на новата придобивка и първите ескалатори в България. Застаналият на едно стъпало всъщност се изкачвал без да се движи или слизал без да усети.

Ако се замислите, магията на ескалатора в ЦУМ може да е все още жива.

БТВ Медиа Груп" ЕАД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да ще научите повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Моля, запознайте се и с нашата Политика за поверителност. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Научи повече