Ролята на църквата в най-трудните моменти от нашата история е безспорна. По време на петвековното турско робство това, което съхранява българското, е християнската вяра. Българското Възраждане също започва от подтика на един монах, тъмен, непознат и бледен, както Вазов описва Паисий Хилендарски. Той смятал, че само българската история, език, нрави и обичаи могат да изградят националното съзнание. След Освобождението тази мисия била поета от Марин Дринов, друг представител на духовенството, чийто принос дори в създаването на българската конституция е безспорен.
Мога да изброя още много имена, влезли в нашата дълга православна история.
Казвам ви всичко това, защото днес българското общество има нужда от вяра повече от всякога. От почтени и дори дръзки хора, които да успокояват, да дават надежда и дори да заемат категорична позиция срещу греховете, алчността и злобата, в които тънем ние, тънат и хората, облечени в мандатна светска власт.
Да ги порицават, а не да ги правят архонти. Да се изчистят от търговците в храма, без те да се превръщат в същите търговци. А за бедните и болните - да са утеха.
Това е истинският завет на Иисус. Всичко друго е - прах и суета.