Събитията от последната седмица ме накараха да се замисля какво представлява патриотизмът днес.
Да повтаряш имената на светините, докато живееш живот, потънал в корупция? Да цитираш Левски и Ботев без изобщо да разбираш посланията им?
Робство, присъствие или съжителство? Коя е правилната дума за ситуацията днес? Робството на олигархията над държавните институции, присъствието на корупцията в живота ни или съжителството с известни герои, които правят всички ни на глупаци?
Това е модерното робство днес, а безсилието на цяло едно поколение не може да се скрие зад гърба на светлите личности от нашата история. Защото и тогава, както и сега - по-голямата част от българите са мълчали, благодарящи, както казва Ботев - "на всевишният таван, че по неговата непостижима милост ти имаш барем покрив над главата си".
Патриотизмът не е в това да повтаряш патетично имената на големите, а да разбереш тяхната най-голяма болка - яростта от всеобщата пасивност и любовта към България. Не можеш да живееш днес, затваряйки си очите за тези, които те грабят, поругават и ти се присмиват и в същото време да си мислиш, че си патриот.
В такъв случай ти не си нищо повече от един креслив псевдопатриот, каквито е имало и вчера, и днес, ще има и утре.
Патриотизъм е да гласуваш с главата си. Патриотизъм е да изискваш почтеност. Патриотизъм е да си задаваш правилните въпроси.
Патриотизъм е да не забравяш, че можеш и сам. Дори и да подлагаш всяка информация на съмнение. Псевдопатриотите не мислят така - те се взират в портретите на хора, които слабо разбират и създават шум в системата докато ви приспиват за пореден път.
Или ако си позволя отново да цитирам Ботев - земи си един комат хляб, малко сланина и една глава лук и чети: "Моята царска воля е, щото сичките животни по държавата и верни мухи поданици да могат да помагат... за достигане до по-висока степен на моето затлъстяване и за благоденствието на моята обширна кочина."