6,35 на 6,35 сантиметра – приблизително толкова голямо парче брандинг ще се появи върху потниците на отборите от Националната баскетболна асоциация на САЩ и Канада от по-следващия сезон.
Решението е част от тригодишен тестови период, след който ще стане ясно дали мярката ще остане постоянна или ще претърпи промени.
Така асоциацията ще стане първата измежду най-големите американски спортове, която прави тази „жертва“ и ще има корпоративно присъствие на официалните екипи на играчите.
За подобен ход и премахване на „рекламното ембарго“ се говореше от повече от 10 години, но едва сега бе прието и одобрено от администрацията на НБА и собствениците на клубове в лигата.
Идеята е революционна, тъй като практиката, приета от всички водещи европейски футболни клубове (а отскоро и при женския формат на НБА), навлиза за пръв път при „големите“ отвъд Океана – подобно присъствие няма нито при бейзбола, нито при хокея, нито при американския футбол.
Преди няколко години собственикът на „Далас Маверикс” Марк Кюбан стана пословичен с думите по адрес на ембаргото – „ако зависи от мен, веднага бих разрешил реклама на екипите... крайно време е да помислим как бихме могли да завишим приходите на отборите“.
Макар тимът му да струва почти милиард и половина долара и да се радва на отлична доходност, Кюбан (разбира се, и повечето от останалите собственици, а най-вече и комисионерът на НБА Адам Силвър) дава мило и драго за допълнителна печалба.
При положение че футболните грандове в Европа могат да се похвалят със страхотни приходи от спонсори на екипите („Челси” неотдавна подписа договор за над 50 милиона с производител на гуми, „Барселона” сложи край на ерата без спонсор първо с логото на Уницеф, а след това с Катарската фондация срещу над 30 млн. евро на сезон), беше въпрос на време и американците да свалят забраната.
Щатските лиги са истинска машина за пари и рекламата е неразривна част от нея.
Брандират се терени, скамейки, напитки, мажоретки – изобщо всичко, което може да носи търговско послание. Официалните екипи обаче оставаха като непревземаем хълм, напук на цялата маркетингова ескадрила. Според анализатори на местната фен култура собствениците на клубовете и на формата се опасяват дали това няма да се сметне за „лош вкус“ в името на печалбата, а избраният един-единствен спонсор да не се хареса на масата и да отблъсне феновете.
Явно този риск вече се поема и пилотният тригодишен проект е първата стъпка от амбициозния процес по налагането на подобен тип реклама и в останалите спортове от „голямата американска четворка“.
Според независими експерти скромните парчета брандинг с площ малко под 40 кв. см. могат да донесат на лигата и отборите допълнително близо 5 млн. долара годишно. Което е едно добро начало.
А примерът на футболните грандове е доста примамлив – вече споменатата „Барселона” до неотдавна се държеше като истински американски клуб. След 111 години без плащащ спонсор на гърдите изведнъж за едва 7-8 години „Барселона” се превърна в маркетингов звяр точно в това отношение.
Първо на синьо-червената фланелка се появи Уницеф, но не давайки, а получавайки по 2 млн. евро от каталунския клуб. После стана сделката с фондацията на емира на Катар, а преди три години „Барса” направо „превъртя играта“, като постави спонсор и... отвътре на фланелките си.
Американският производител на чипове „Интел” постави запазения си знак отвътре на екипите на Неймар, Меси и компания (има особена игра на думи с рекламния слоган INTEL inside), а заедно с това стана и основен технологичен партньор на клуба, стадион „Ноу Камп” и академията „Ла Масия”.
Според „Форбс” сделката възлиза на 18 млн. долара на сезон и прибави технологичната компания към близо 30-те ключови, главни, официални и регионални партньори на „Барселона”.
Благодарение на всички тези сделки през изминалия сезон „Барса” демонстрира ръст от близо 20% в областта на приходите от маркетинг и реклама, които Делойт оценява на близо 200 млн. евро на сезон.
Клубовете от НБА също не могат да се оплачат от печалби, но поне в това отношение могат да се поучат от европейските си футболни братовчеди. Така или иначе ангажираните в Лигата партньори като „Макдоналдс”, „Кока-Кола” или „Найк” биха били още по-заинтересовани да поставят логото си до голямата емблема на така харесвания от милиони клуб – независимо дали говорим за „Маверикс”, „Спърс” или „Уориърс”.
А след трите тестови години може екипите на тимовете да заприличат на тези от футболните терени в Европа – малка емблема и голямо спонсорско лого. Няма да изглеждат толкова добре, колкото сега, но пък Кюбан, Силвър и компания с удоволствие ще инкасират така желаните „няколко долара повече“ и ще пуснат духа от бутилката за отборите от футболната, бейзболната и хокейната лига.