Вече Украйна си няма няколко югоизточни провинции, каквото и да ви обясняват в Киев. На тяхна територия няма държава Новорусия, освен ако не питате в Москва. На десетки хиляди квадратни километри около Донецк и Луганск е игрално поле. „Карта” от компютърна игра.
На „Стражари и апаши” около милионен Донецк си играят относително малобройни отряди, които обаче имат съвсем истински калашници. И ракети „Град”, под ударите на които панелките се разпадат като къщички от карти.
Набирани против волята им момчета с военни униформи срещу обикновени хорица, хванали оръжие от близката казарма... Или главорези от „Десен сектор” срещу „Кучетата на войната” с боен опит от конфликтите на 90-те?
Все тая, изглежда далечно, а чиято и „хибридна война” да избереш – все така е реалити шоу, в което умират хора. Разликата между каналите е само кои се сочат като „лоши”.
А тук няма „добри”. И у нас явно ще го схванем чак когато се разбере колко етнически българи е събрала под знамената си всяка страна. Чак когато започнем да броим труповете.
Засега не ни интересува. Половината нация аплодира успехите на Путин и подчинените му „Народни републики”. Другата половина стиска палци САЩ и Полша да затрупат Украйна с нападателно оръжие. „Армията ми е по-добра от армията ти”.
Това безумие трябва да престане и конфликтът да намери мирно решение, а не да мислим за другото, „което си има име – война”.
От нея със сигурност ще спечелят политиците и оръжейните търговци на Изток или на Запад. Но милиони ще страдат под бомбите като бабите от Донецк и Мариупол.
И именно те ще останат сред руините, когато наемниците си тръгнат.
