Може би тази мисъл е преминала през главата на българския футболен гений Благой Георгиев секунди преди да застърже със стотинка върху Колизеума. После са дошли невярващите италианци и цялата дандания около поредния опит на човека Б.Г. - Благой Георгиев или Бай Ганьо, всъщност инициалите са едни и същи, да увековечи скромната си персона на пъпа на света.
Българ, българ и Джизъс Крайст, добре че не са го хванали да татуира цитати от Евангелието на Матей върху стенописите на Микеланджело в Сикстинската капела. Или да довърши с химикалка нещо недовършено в галерия Боргезе.
В страни от грехопадението на "религиозния" медиен полумонах и неговигте малолетни изкушения, драскането със стотинка по стената е нещо като национален спорт. И тук вече ставам сериозен. У нас всеки пети има претенции да остави името си в историята. Дали ще е с големи обещания преди избори, планове за промени, роли в треторазрядни и никого ненужни филми, чувството за историчност се свежда до драскане на непотребни инициали върху фасадата на годините.
Дали ще оставиш престъпниците да живеят безнаказано, дали ще разширяваш властта си с ромски гласове или ще влизаш в политиката с чужди милиони, които хората после ще трябва да връщат, имената ти са там, на стената на срама.
По нея инициалите вече се сливат, преплитат, допълват, преливат в отдавна загубени тефтери и дори наподобяват на числа, помните ли 10. А публичната среда е заприличала на мръсна дъска, изпъстрена с буквите на ненужни герои, издълбали собствените си имена с нокти. Лошото е, че те по стават все повече, а реставраторът или бояджията така и не идва. А историята все така върви, прозявайки се отегчено.