Един мъж и осмият му връх

Боян Петров продължава да се справя с немислимото и ни кара да мислим за планините

Снимка: Facebook

Костадин Крантев Костадин Крантев

Публикувано в  15:00 ч. 28.07.2016 г.

Никога не съм разбирал алпинизма – хора подчиняват нечовешки условия, рискуват всичко за самата идея да изкачат немислимите височини. Слава богу, Боян Петров не мисли така.

Преди броени дни българският алпинист изкачи осмия си осемхилядник и трети за тази година – Нанга Парбат е висок точно 8126 метра, а български крак не е стъпвал там от цели 10 години (Дойчин Боянов и Николай Петков също го изкачиха на 8 юли 2006). Още два важни факта – Петров разчита само на себе си (без кислородни маски и помощта на шерпи, които да му проправят път) и наред с това изкачването му е първата успешна експедиция на Нанга Парбат през този сезон и от три години насам.

„Големите върхове не могат да се получат, ако нямаш малки връхчета всеки ден и аз затова всъщност всеки ден си поставям малки връхчета...които изкачвам“, споделя веруюто си зоологът, успял с Нанга Парбат от втория опит този месец.

Дефиницията на алпинизма е проста – високопланински спорт, представляващ катерене на планини, обикновено с цел покоряване на планински върхове. Терминът е известен като алпинизъм най-вече в Европа, докато в Америка предпочитаният термин на английски е планинско катерене.

Така представен, спортът звучи като хоби, като нещо, което правиш в неделя сутрин, за да заредиш дробовете си със свеж въздух. Но когато става дума за най-високите върхове в света, за места, където стотици подготвени спортисти намират смъртта си всяка година, нещата придобиват малко по-екстремен характер.

Само за справка – Анапурна, който алпинистът изкачи през април тази година, се отличава с най-голям процент смъртност в експедициите. Около една трета от катерачите намират смъртта си по пътя към върха или надолу (българите Огнян Стойков и Милен Метков  загиват по време на първия успешен опит на българи на Анапурна).

Лавини, ледопади, отвесни скатове, студ от минус десетки градуси, ураганен вятър, вертикално изкачване и какво ли още не променят „правилата на играта“, за да не остане нищо любителско в катеренето към заветните 8000 метра.

„Лед. Спиш на лед. Той прониква в теб“, казва Петров в едно от интервютата си преди последната мисия. За да бъде ужасът пълен, преди три години терористи убиват 11 катерачи в атентат в подножието на Нанга Парбат, а местните власти забраняват експедициите до старта на настоящия сезон.

„Имам безкрайно уважение и обич към всички планини, от тях черпя вдъхновение“, казва Петров. Уважение към планини, които отнемат животи и предизвикват човешките предели – не, всъщност уважение към природата, истинска и недокосната от човека. Зоолог от Природонаучния музей по професия, Петров е свързан неразривно с планините, но проектът „Българин на 14х8000“ е нещо много повече – мечта един наш сънародник да посети всичките осемхилядници в света.

Във впечатляващата визитка на българския алпинист Нанга Парбат се добави към К2, Канчендзьонга, Манаслу, Макалу, Анапурна, Гашербрум I и Броуд Пик, остават още шест изпитания, сред които и Еверест. Следващата по ред цел това лято е върхът Гашербрум 2, който е висок 8035 метра и също е на територията на Пакистан. 

Като добавим факта, че в България читавите лифтове се броят на пръсти (и стават все по-малко), а Мусала е „лесна хапка“ дори за начинаещ планинар, става ясно защо „портфолиото“ на Боян Петров е достойно за много повече от уважение. В контекста на последните „успехи“ на българските спортисти, не е никак чудно, че социалните мрежи бяха доста крайни в оценките си (наред със споделеното възхищение и уважението към подвига на Петров се чуха и съвсем сериозни предложения да направим алпинизма „национален спорт“, вместо да страдаме с футбол, волейбол, щанги или атлетика).

Колкото и да е чудно, България има традиции в битките с най-високите върхове в света. Когато става дума за Нанга Парбат, първата българска експедиция е през 1990 и стига до 8050 метра, три години по-късно, на 18 август 1993, Тончо Тончев стига до върха, после идва и успешната експедиция на Боянов и Петков.

Естествено, „национален спорт“ или „алпинизъм като БГ кауза“ са все клишета без особен смисъл заради липсата на пари, възможности.. а и личности. Въпреки че заедно с Петров има още поне петима отлични алпинисти, които катерят световните върхове, реалистичната позиция е в посока на морална подкрепа към Боян Петров и „лудите“ като него. Или поне да споделим част от това, в което Боян вярва: „ние сме там само временно, планините ще продължат да съществуват и след нас... затова се чувствам отговорен да заразявам и други хора да защитим планините“.  

Подобно послание, отправено от 8000 метра, няма как да не ни накара да се замислим.

БТВ Медиа Груп" ЕАД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да ще научите повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Моля, запознайте се и с нашата Политика за поверителност. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Научи повече