Поведението на висшия клир на Българската православна църква в последните няколко месеца е повече от странно. Ордените и наградите, с които представители на висшето духовенство кичат върху реверите на силните на деня, публичните изяви и снимки предимно с властимащи, е тъжно доказателство, че представителите на духовната власт приемат своята мисия доста изкривено.
Ден след ден, седмица след седмица и месец след месец, църквата или поне нейните ръководители все повече се затварят за хората.
Оттам не идват послания, каквато и трагедия да сполети обществото ни. Оттам не идва успокоение, нито стремеж към изчистване на греховете и користта чрез думите, които са най-силното оръжие редом с делата. По тях ще ги познаете.
Никога няма да чуете висшия клир да разкритикува човек или явление, нито да се намеси в покварата и порочните действия на онези, които тикат всички ни към бездната на разделението и затъпяването. Когато се случи трагедия няма да видите архиереите да успокояват родители, които са загубили своите деца и няма да ги чуете да говорят в защита на болни и страдащи, за които няма лекарства.
Тъжно ми е да го кажа, но на моменти хората с бляскави дрехи се държат се не като духовници, а като царе без царство, които са готови да следват сляпо вярата в силата, без да си дават сметка, че истинската сила е във вярата.
Може би това ви звучи еретично, но папа Франциск изрази позиция дори и за Арменския геноцид, но за светия синод и това е тема, която е в разрез с политическата коректност. Вместо това все повече духовници говорят за православието, но в контекста на пропагандната война на Русия срещу Запада.
Това ли е българската църква? Това ли е църквата, съхранила българското по време на турското робство? Това ли е мястото и това ли са хората, които ще ни донесат успокоение и ще ни покажат пътя? Всъщност, вие знаете отговора. Защото вярвам, че когато се молите, вътре в ума си, споменавате близките и ближните, дори и непознатите, все неща, които са далеч от съзнанието на духовната върхушка.