Клишето твърди, че по Коледа стават чудеса. Може би е вярно или поне точно в това ни убеждава една случка от началото на седмицата. Представете си колко невероятно би звучало, ако преди време някой беше казал, че Сеп Блатер и Мишел Платини ще бъдат далеч от футбола без никаква роля и възможност за намеса в настоящето и бъдещето му.
Точно това обаче ще се случи, след като двете най-важни фигури в света на играта получиха изключително звучен шамар и бяха наказани с по 8 години отстраняване от футбола вследствие на нерегламентирано плащане помежду им и обвинения в корупция.
През лятото написах, че най-вероятно ФИФА намери своя нов познат президент, тъй като Платини заяви желанието си да наследи оттеглящия се Блатер. Тогава предаването на щафетата изглеждаше безоблачно, а конкуренцията – по-скоро формална.
Президентът на европейската централа беше успял едновременно да бъде зад Блатер (например при осигуряващата гласове глобална програма „Гол“ или при избора на противоречиви и явно финансово изгодни домакинства като тези на Катар и Русия за Световните през 2022 и 2018) и отявлено срещу него като назидателен публичен коректив (през пролетта, малко след като стана ясно, че Блатер ще участва в избора, Платини публично го заклейми а в интервю обясни, че „му е казал в лицето – най-добре е да си отиде, защото създава на ФИФА отвратителен имидж“).
Така че удобно можеше да следва и двете посоки в предизборната си кампания, приписвайки успехите на собствената си сметка и размахвайки пръст за всеки пропуск или подозрение.
Малко по-късно обаче къщата от карти се сгромоляса с трясък и тръгналият стремглаво към дъното Сеп Блатер завлече заедно със себе си и французина. Поводът – изплащането на хонорар от 2 млн. швейцарски франка през 2011 на основание договор за услуги от средата на 1999. Това предизвика широк обществен отзвук, последван от разследване на Етичната комисия, ръководена от германския съдия Ханс-Йоахим Екерт.
Обяснението на Блатер е, че става дума за изостанало плащане за работата на бившия френски полузащитник като съветник на президента. Но според общественото мнение (а и според Екерт и неговите колеги) по-скоро става дума за търговия с влияние, корупционни схеми и купуване на гласове. Ключов факт е, че плащането се случва в разгара на кандидатпрезидентската кампания във ФИФА, а тогава обмислящият кандидатурата си Платини изведнъж не просто „забрави“ номинацията си, но и заедно с изпълнителния комитет на УЕФА подкрепиха Блатер и поведоха кампания срещу конкурентите.
Когато новината за изплатения хонорар се появи, двамата бяха временно отстранени от футбола за 90 дни, докато комисията се произнесе. Срокът за решение бе до 5 януари, а обявеното в началото на тази седмица превърна санкцията на двамата в най-сериозния удар, получаван от висши футболни ръководители.
Показателно е, че президентите не само „потъват“ заедно, но и с това дадоха много ясен знак, че на най-високо ниво в световния и в европейския футбол се случват недотам „чисти“ неща.
И Блатер, и Платини коментираха, че ще обжалват решението, като швейцарецът дори стигна по-далеч с официална пресконференция по темата.
Небръснат и със странна лепенка на лицето, Блатер се обяви за „боксова круша“, изтъкна 41-годишния си стаж във ФИФА и благодари за подкрепата на семейството и „европейските членове“. „Не се срамувам. Съжалявам, но не се срамувам... Съжалявам за футбола“, каза емоционално швейцарецът на извънредната пресконференция и допълни, че е „готов за битка“.
Единствената битка всъщност ще бъде за новия президент в стола на Блатер. Беше ясно, че корупционната сага от началото на годината рано или късно ще предизвика рокадата на върха на ФИФА и спечеленият пореден мандат от 79-годишния швейцарец е временно решение. Там процесите вече са започнали, опозицията от няколко месеца „стяга редиците“ и на конгреса през февруари най-вероятно ще има ново лице, което да поеме нелеката задача да изчисти образа на световната футболна власт.
Но сътресенията в европейската централа, провокирани от отстраняването на Платини, са нещо ново, идват „от ясно небе“ и със сигурност ще имат сериозен отзвук. От една страна липсва „силният човек“, който да обедини федерациите (настоящият генерален секретар на УЕФА Джани Инфантино е единственият, чието име вече се спряга, но никой не се е наел с позиция и уверение във възможностите му), от друга скандалите могат да повлекат още „изкупителни жертви“, което пък ще затрудни и компрометира политиката на футболните централи.
Интересно е да следим какво се случва в УЕФА и по още една съвсем егоистична причина – президентът на БФС Борислав Михайлов бе сочен за един от близките до Платини функционери и дори беше част от изпълнителния му комитет.
Отстраняването на бившия френски полузащитник означава не само криза и затишие в политиката спрямо малките федерации, но и омаловажаване на усилията на Михайлов за позиция и признание сред европейските колеги. Което пък, в комбинация с противоречивото присъствие на родна почва, е поредно тежко попадение във вратата на бившия национал.
Така хем родният футбол не е „подреден“ както трябва, хем Боби не знае „къде му е мястото“ в новия европейски футболен ред. Но това не е никаква Коледна магия – в бъдещето на футбола ни няма нищо чудесно, даже май точно обратното...