Част от националния ни отбор бойкотира журналистите след двете контроли с Белгия и Южна Африка, заради негативните коментари за представянето им. Това не е новост. Сегашният капитан Стилян Петров отдавна е афиширал своята обич към българските представители на медиите. "Капитан Немо", както го наричат всички е пример за това как може играч да си повярва толкова много. Любезен с английските журналисти, където може да дава интервюта до припадък, да участва в благотворителни прояви, тук звездата който веднъж абдикира от "А" отбора се държи като обидена госпожица. Защо? Ами, защото жълт вестник е написал нещо за семейството му.
Списъкът на "мълчанието на агнетата" продължаваме с младите звезди Благой Георгиев и Николай Михайлов. И те са обидени, и има защо, според тях разбира се. Вестниците, за които стана въпрос по-горе си пълнят страниците с неща от личния им живот. Иначе успехите на двамата са толкова големи, че заслужава човек да се съобразява с тях. Появи се и още един играч Веселин Минев. И той не говорел с журналистите. Нека първо да изчака някой да го познае и тогава да бърза да отказва. Иначе ефекта се губи.
Искаме или не веднага трябва да направим сравнение със "златното поколение". И тях ги критикуваха. На лагерите по време на световните и европейски първенства факсовете в хотелите се задръстваха от изпратени статии публикувани в българските вестници. Играчите пълнеха фоайето и четяха оценките за представянето им. Трифон Иванов например седеше и правеше разбор на журналистите с цигара в ръка, но всичко бе по-скоро шега. Защото тогава отборът играеше и правеше хората щастливи. А, сега всичко е мъка.
Налага се селекционерът Станимир Стоилов да обяснява, че не може да кара играчите да говорят. И по-добре. Нека мълчат, така ще спестят и на нас, и на зрителите заучените до болка клишета.