Ако живееш с отворени очи и сърце ще виждаш онези на пръв поглед малки съдби, които са заредени с много сила и воля.
Запознавам се със Станислава. До преди минути я наблюдавах на височина от около седем метра как изпълнява във въздуха фигури, които са немислими за повечето от нас. Това е разбираемо защото не просто акробатиката е труден спорт, а защото въздушната акробатика ми се струва още по-голямо предизвикателство, особено когато го правиш по дълъг копринен плат.
Това е опасно, но красиво и затова ми харесва. Това е обяснението на Станислава.
„Сама се подсигурявам и всичко зависи от ръцете ми и умението което имам”. Това с ръцете го разбрах още щом се запознахме и се здрависахме. Специалното в това, което прави е техниката да прави различни възли около тялото си, които я задържат във въздуха. За нас те са незабележими, но са ключът към този вид акробатика.
Оказва се, че използването им привидно е лесно заради лекотата с която ги връзва, но тя не препоръчва да опитваме. Пътят е не само опасен, но и болезнен. Болката изчезва след много часове подготовка, за да получим ние като зрители емоция и красота. Това ни дават хора като нея.
Ние рядко се питаме какво коства на спортисти и артисти, това което ни дават. Какво да кажем за това, което се случва с подобни хора извън залата и сцената. Малцина са избраните, които се изкачват на върха на славата и стават галеници на съдбата.
Така е и с приятелят на Станислава, който след европейски и световни купи за България е в Китай като артист на акробатични номера. Тя иска да го последва. У нас за тях възможност да печелят от това, няма. Така е не само за тях. В крайна сметка животът е низ от „възли”, които ту връзваме или развързваме. Някои като Станислава го правят незабележимо и с лекота, други не.
Разказът на Станислава и какво умее вижте във видеото.