В съвременния информационен свят, потокът от новини формира дори без да искаме нашите представи за политика, култура, мода и за света, в който живеем. Така ние имаме не само представа, но често пъти и мнение за една или друга държава.
Докато пътувам от летище Бен Гурион и наближаваме Тел Авив, си мисля точно за това. Каква ли ще е разликата между представите ми и животът в Израел на място.
За 10 дни ми предстои да бъда не само в Тел Авив, но и в Йерусалим, пустинята Негев, Мъртво море и къде ли не с крайна цел град Ейлат.
Именно заливът Акаба беше това, което привлече вниманието ми към този район, като целта беше да посетя Йордания, но като на шега всичко се преобърна с едно случайно запознанство в социалната мрежа и една написана реплика "Мечтата ми беше да живея на море и аз я сбъднах и сега съм тук в Израел".
Написа ми я Катерина Михнев – българка, живееща в град Ейлат, а по професия и призвание екскурзовод.
Като казвам призвание имам предвид, че съдбата ме запозна с човек, какъвто е истински късмет да срещнеш, особено, ако попаднеш на напълно непознато място. Пиша за нея, защото зад сърдечната й усмивка и човещина се крият изключителни познания за историята и всичко свързано с държавата Израел. Горда жена, която освен всичко останало е и си остава българка, както самата тя казва.
В Израел това може би не е трудно, защото на място има много хора, които са свързани с България. Някъде в рода си имат я баба, я дядо. Това е голямо предимство, защото в тяхно лице на място имаме добри приятели. Като допълним към това и спасяването на българските евреи, усещането е, че не си на чуждо място.
Международната политика и историческите спорове са тема за историци и политици. Този дебат не е в моя фокус.
Ако някой разреши тези спорове и на място се установи траен мир и съгласие, сигурно ще си заслужи поне Нобелова награда, а иначе животът на място кипи с пълна сила.
Пустиня и море, и един модерен и динамичен живот. За 68 години на място е изградена не само добра инфраструктура, но и модерно здравеопазване, високотехнологична индустрия и ИТ сектор, но и земеделие, което изнася продукция в цял свят.
Земеделие не другаде, а в пустинята. Това е нещо, което е повече от забележително, особено за един българин на фона на нашите дадености и това, че сме се превърнали във вносител на плодове и зеленчуци.
Сигурно се питате не е ли опасно?
Факт е, че през годините сме свидетели на новини, които ни показват случаи на атентати и конфликти. Да, случват се, но това трудно може да се определи като ежедневие, а годините трупан опит са превърнали Израел в лидер по въпросите на сигурността.
Както казват на място, мерките и проверките са постоянни, но това е в името на нашата сигурност.
Както казваше Брус Уилис в един от епизодите на "Умирай трудно", защо терористи не отвличат самолети на Ел Ал? Защото не ги качват на борда. Да. На място виждаш въоръжени войници, но това е превенция.
Водещото усещане поне за мен е за воля и желание за живот. Да вземеш от него най-доброто. Разговорите на място ме убеждават в това. Хората гледат напред и вървят по пътя си за да постигат целите, които са си поставили. Синтезирано е така – каквото е било и лошо да е, то е минало. Върви напред.
Вижте видеото: