Късна вечер на малко пристанище в селцето Платаня в Гърция. Слънцето вече е далеч зад хоризонта. Мракът се спуска бавно и се спуска с темпото на пристигащ на кея боботещ средно малък рибарски кораб. Облян в светлини, корабът акостира на малкия кей.
За всеки който не живее на морски бряг, не само гледката е любопитна, но и какво се случва на борда. Приближавам все още тихо бръмчащата лодка. На кърмата седят трима души и методично сортират улова от деня. Той е купчина, в която преобладават скариди. Мъжете не ми обръщат никакво внимание. Поглеждат ме и продължават своята работа.
За размера на лодката, уловът изглежда доста скромен. Мъжете работят. В бързи движения отделят скаридите, а малките риби изхвърлят настрани. Надничам любопитно за да видя по-добре какви са рибите. С изненада виждам доста дънни малки акулки, които все още дават признаци на живот.
Соча към тях и единият от мъжете хваща една от тях за опашката и ми я показва. Снимам го и той след това я изхвърля отново в купчината от дребни риби.
По всичко личи, че единственото което ги интересува в случая са скаридите. Виждам един по-голям екземпляр. Следва поредна демонстрация. В случая той я нарича Христова риба. Поне аз така го разбрах. Отивам към носа на кораба за да видя, това ли е всичко. Там в малко корито има скромен улов от барбун и бакаляро.
Ненадейно, от мостика се показва явно капитанът и ядосано ми казва да не снимам. След тази забележка се скрива обратно нанякъде. Работата по сортирането на рибата свършва, тримата мъже я подреждат.
Купчината с малки рибки все още е на борда. Минава време и тя се изхвърля в морето. Както би си казал всеки рибар, това е чудесното място да се привлече някоя хубава хищна риба, каквито по тези места не липсват и са любим улов. Скаридите са сортирани, а всичко останало е изхвърлено.
Ако не бяха попаднали в рибарската мрежа, сигурно много от тези риби щяха да пораснат. Така щеше да е и с доста дънни акули. Това сигурно е наивна представа за този поминък.
След два дни плаване, откриваме същите хора на пристанището в Ахилион, където според историята е царувал Ахил. Гърция е забележителна не само с историята си. Островите, морето и какво ли още не.
Ние плаваме вече четвърти ден. Въдиците и най-вече воблери и пискюли изминават във водата десетки морски мили, но улов все още няма. Сигурно се дължи на пълнолунието, а може би не. Сигурно специалисти ще трябва да кажат доколко е оправдано да съсипваш едни видове риба, за да получиш друга и безкраен ли е ресурсът на морските видове...