Прекрасен залез ни посреща на пристанището на гръцкото градче Керамоти. Морето прилича на езеро, окъпано в чудни цветове. На хоризонта о-в Тасос прилича на някакъв мираж. Времето е притихнало и само боботещ ферибот в далечината смущава тишината. Това са от този тип морски гледки, които те карат да обичаш морето с цялото си сърце.
Идилията бързо е прекъсната. Товарим багаж и всевъзможни такъми в нашия дом за следващите седем дни. Катамаранът не изглежда голям и дори се чудим как ще се съберем в него. Всички колебания отшумяват с шума на веригата на котвата.
Очакват ви 75 мили нощно плаване.
Сънят в каютата е особено нещо. Сякаш си на шейна и се спускаш по някакви бабуни. Всъщност е приятно. Виж, морската болест е ужасна. Преодолява се с хапчета или когато хванеш кормилото за управление. Просто гледаш напред. Казват, че и глътка алкохол помага, защото влияе на вестибуларния апарат.
Като цяло драма няма, особено когато се занимаваш с риболов. Това е и целта. Нашата мъжка компания е водена от желанието за улов на риба тон, а още по-добре – на риба меч.
Това не е лесно, но всеки рибар би се похвалил с подобен улов. За целта на борда има не само дузина въдици, но и пълни кутии с воблери. Това са специално изработени изкуствени рибки с различни размери. Целта е да заблудят някоя риба тон и тя да налапа примамката. Толкова са различни по цвят и размер, че се чудя как може да прецениш коя точно би си избрала рибата.
За седем дни почти всички те бяха използвани. За лош късмет се оказа, че нито една не съвпадна с предпочитанието на някоя хищна риба, въпреки забележителната рибарска упоритост.
Този тип риболов не зависи само от качеството на въдиците и примамките. Изисква се късмет, но преди всичко и много опит, който се придобива бавно. Много хора гледат филми и си мислят, че е лесна работа. Уви не...
Дори да се хване риба тон, това не е всичко. Даже малък екземпляр от 6-8 кг ще ви отнеме доста време, докато го преборите. Тази риба се движи с 80 км/ч и е изключително силна. Затова и изваждането и на борда винаги е съпроводено с бурни възгласи. Как се случва всичка това, е виждал всеки – поне на филм.
Усещането за море, истински риболов и битка с капризите на Нептун е обаче нещо съвсем различно от филма.
Интересно е да наблюдаваш хората на едно такова плаване. Поведението им се сменя в синхрон с капризите на морето. Ведри лица и усмивки под слънчевите лъчи и гладко море. Разсърди ли се то, идват и мрачните погледи и зле прикриван страх.
Съвременните лодки са изключително сигурни, но не мислиш за това, когато усещаш силата на морето. Тази сила ни подсказва колко сме малки пред природата. Пред красотата и бурята.
Когато слезеш на брега след едноседмично плаване, може в първия момент да си въздъхнеш с облекчение, но не го забравяш. То остава винаги част от теб.
Вижте още във видеото.