Природата е не просто нашият дом, тя ни дава всичко, за да ни има. Ние трябва да се държим и да се грижим за нея, както го правим за собствения ни дом.
Когато навлизаме в дадена природна среда е добре да се информираме какъв е нейният статут? Дали е защитена територия. Ако е защитена, какви са режимите. Те не са създадени случайно, а за да гарантират опазването на видовете, които са там.
„Първото и най-важно нещо според мен е в природата да бъдем тихи. Да се движим по маркираните маршрути. Не трябва да забравяме, че природата е навсякъде около нас и всъщност както ние имаме някакви социални правила в градската среда, би следвало в природата да не сме като развързани животни, а да следваме определени правила. За съжаление човек толкова се е откъснал от природата, че забравя тези правила, които са ни вродени“, казва каза Волен Аркомарев, БДЗП.
Това е едно забележително вековно дърво от вида Цер. Столетия расте на това място. Но от другата страна хората са оставили отпадъци. Това не е ли срамота?
Планина, море, реки и пещери. На всички тези места трябва да знаем какво е редно и какво не е редно да правим, за да не нарушаваме равновесието в природата.
Отношението към природата и нейното опазване се постига преди всичко с възпитание и образование. Това правят ежегодно деца от католическата организация на скаутите в България.
„Да, това е средство, чрез което децата да се приближат към природата и всеки да я обикне. Тази красота, която господ е оставил няма как да не бъде забелязана. И за нас е щастие, че сме тук. Тук има заложени много различни идеи за природа и педагогика. Едно е да опазваш природата, едно е да я обичаш, едно е да я цениш, едно е да живееш в нея и всичко това носи различна добавена стойност. Това е и основната цел на последните енциклики на Светия Отец Папата. Насочени към екологията и действията на човека върху природата. Защото в крайна сметка това е един дом, който ни е дал Господ и ние трябва да се научим да го опазваме и съхраняваме за бъдещите поколения“, казва Григор Григоров, католически скаути България.
„Точно за нашия сегмент имаме всички природни дадености. Единственото, което ни липсва, е частта с опазването на природата. От Хърватия на изток в реките се забелязват едни боклуци, в обратна посока такива няма. При нас нямаме политики за почистване и опазване на реките“, обясни Борислав Пауновски, който е рафтинг инструктор.
Едно място може и да е много красиво, но да не е пощадено от нас хората. Вместо да се наслаждаваме на гледката, какво откриваме тук? Обелка от вафла и нещо, което е бич за природата. Това са тези мокри кърпички, които се разграждат в природата столетия.