Професионалният й път започва в БНТ, след това в Дарик Радио, а от 2013 г. e част от екипа на bTV. През 2002 г. отразява атентатите на чеченците в Москва. През 2007 г. – процеса на осъдените на смърт български медици в Либия по обвинението за заразяване на над 400 деца с вируса на СПИН, за което е обявена за „Глас на годината“. Позната със запомнящите се интервюта с политици и известни личности, днес Жени Марчева е водеща на „Тази събота и неделя“ по bTV и изпълнителен продуцент на новините и актуалното съдържание на bTV Radio Group. Вижте какво споделя тя в новия брой на сп. “BETTY”.
Жени, каква искахте да станете като малка?
Може би ще Ви изненадам – фризьорка. Моята баба си правеше прическа всяка седмица и ме взимаше със себе си в салона. А той беше изпълнен с вълшебни за мен миризми на бои, лакове и къдрин. Смятах, че да владееш цялата тази магия, е велико!
Има ли някой от големите журналисти, който да е бил пример и вдъхновение за Вас?
Всъщност, оказа се, че още в детството ми е било ясно, че ще стана журналист, а не фризьорка. Още във времето, когато телевизията беше една-единствена, съм казвала „Тихо, моля“, когато са започвали новините в 20.00 ч. Моята майка ми е разказвала, че не е ясно какво точно съм разбирала от съдържанието им, но съм била напълно погълната от тях. На по-късна възраст много харесвах аналитичния ум на Тома Томов и харизматичната журналистика на Нери Терзиева.
Кое за Вас е по-голямо предизвикателство: интервютата по сериозни политически и социални теми в „Тази събота и неделя“ или продуцирането на новините и актуалното съдържание в ефира на станциите bTV Radio, N-JOY, Jazz FM, Classic FM и Z-Rock?
И двете са предизвикателство. В телевизията просто имам малко повече време за планиране и изпипване на темите, докато в радиото всичко трябва да се случва на минутата. Но както в „Тази събота и неделя“, така и в bTV Radio Group работя с прекрасни професионалисти и отдадени колеги. Заедно и с много желание успяваме да постигнем целите, към които се стремим.
С какво Ви очарова радиото?
Радиото е най-бързата медия. Винаги съм харесвала това, че събитието се случва и само след секунди може да бъдеш в ефир, за да го отразиш или анализираш. А с екипите на предаванията „За града” и „Важното, казано на глас” в лицето на Светослав Николов, Лили Ангелова, Деа Манолова и Стефан Хранов това става естествено и с лекота.
Как преминава един Ваш работен ден?
Много кафе, малко грим, децата, училището, радиото и телевизията, приятелите, вкусната вечеря, смехът, безгрижието след натоварен ден, сънищата…
Световният индекс за свобода на словото на „Репортери без граници“ поставя България на 111-то място от 180 държави в света. Какво е бъдещето на българската журналистика според Вас?
Смятам, че никой не може да ме постави там, където не ми е мястото. Аз съм винаги там, където искам да бъда и то не е 111-тото място, нито 180-тото. Българската журналистика със сигурност има дъно, но със сигурност има и върхове и да се обобщават всички медии с негативен знак е от полза единствено на онези, които искат да заглушат гласа на обективната журналистика. Смятам, че за да бъдеш добър журналист, трябва да си много начетен и абсолютно независим. Това е общото ни разбиране в нюзрума на bTV. Вярвам, че след моето поколение, идва друго – още по-добре образовано и още по-решимо да отстоява свободата си на изразяване!
Журналистиката е професия на доверието. То ли е най-важната оценка за Вашата работа и какво е необходимо, за да бъде съхранено?
Доверието в журналистиката е ключово за мен. То е между журналист и аудитория и между интервюиращ и интервюиран. Съхранява се лесно, когато не прекрачваш граници, които никога не бива да бъдат прекрачвани. Абсолютно забранена граница е тази към пошлостта и безчестието!
Как се отразява пандемията Covid-19 върху свободата и възможностите за излъчване на независима и достоверна информация?
Отговорността ни става двойна и дори – тройна, защото във времена на криза, достоверната информация е равносилна на лекарство.
Как виждате ролята на жените в политиката у нас?
Много бих искала да видя жена президент или премиер в България. Вярвам, че жените са по-организирани, по-дисциплинирани и в същото време по-загрижени за добруването на обществото ни. Вероятно това е в ДНК-то ни. Предстои да разберем!
Имат ли наистина жените днес равен шанс за развитие в бизнеса и кариерата или в 21 век продължаваме да живеем в мъжки свят?
Живеем в мъжки свят и това няма да се промени скоро. Мисля, че има богата статистика, която доказва, че в глобален мащаб равен шанс няма. Но лично на мен това никога не ми е пречило. А и да си по-нежният, по-крехкият пол, понякога никак не е лошо. Важното е по-силният пол да разбира това и да подхожда с грижа и уважение.
Цялото интервю с Жени Марчева можете да намерите в новия брой на сп. „BETTY”.