Долни Цибър е с почти 1700 жители, предимно бедни и предимно роми, но с близо 80 висшисти за 2 десетилетия.
Всички деца без изключение ходят на училище.
Учителят по български език Благовест Асенов е един от висшистите на Долни Цибър. За да се издържа, докато завърши любимата си българска филология, работи пет години в чужбина. Преди това е учил тук, тук учи днес и детето му.
„За да излезеш от тази рамка на бедността, (…) ти първо трябва да се образоваш. Няма значение дали си в палат, или в колиба, първата работа на всеки родител е да изучи детето си. Защото това е пътят.", категоричен е той.
В училище "Христо Ботев" децата от първи до десети клас са 184, почти всички – от ромски произход, но нито произхода им, нито ниския социален статус, нито дори това, че тук все още се отопляват с печки, пречи на желанието на всички тези деца да продължат да учат.
Тайната на образователната революция в Долни Цибър - „да накараме децата да се почувстват приети и най-вече да се почувстват като наши партньори.", казва зам.-директорът Анатоли Георгиев.
Според Николай Кирилов от Фондация „Рома“ това е модел, който трябва да се следва в цялата страна. Учителят Даниела Кирилова пък е категорична: „Отношението на родителите тук е много специално, аз не знам, нямам представа на какво се дължи, но отношението, което аз получих в Цибър, няма равно на себе си“.