„Къщата с ягодите” е поредният паметник на културата, чието бъдеще стои под въпрос. Една от най-красивите сгради в центъра на столицата е на път да бъде разрушена, защото такова е желанието на нейните собственици. Такова е и заключението на експертната комисия към Министерството на културата.
„Състоянието на конструкцията на къщата е доста лошо. В някои от елементите мога да кажа даже предаварийно! Те трябва да се подменят! Структурата на сградата, която е построена през 30-те, не е особен паметник!”, заяви инж. Георги Колчаков.
Според редица видни архитекти и граждани на София обаче, това е поредният случай на ценен архитектурен паметник, за който институциите нехаят.
Архитект Анна Неврокопска от дружество „Архитектурно наследство" към САБ заяви, че „Бъдещите поколения заслужават да видят как са живели хората преди. Как са строели, как са мислили. Ако това нещо изчезне, просто ще бъде заличено! Категорично сме против, защото всичко останало ще бъде една имитация!”
Константин Фичев пък коментира, че „това, което се случва с паметниците на културата ни от подобен вид, е едно продължаващо заличаване на историческата ни памет. На паметта ни като нация изобщо!”
„Къщата с ягодите" е последният, но не е единственият случай за тъжната съдба на архитектурното наследство в столицата. Други архитекти твърдят, че уникални елементи от римско време са затрупани под тонове бетон при строителството на Лъвов мост.
„Миналата година се случи поредната вандалщина. Неслучайно София не стана културна столица на Европа! Това означава липса на култура в управлението, липса на култура в отношението към паметта!”, каза архитект Димитър Димитров от „Граждани за устойчиво развитие на София”.
Според архитект Димитров опазването на културното и архитектурно наследство в София е свързано по-скоро с бутафория и кич, отколкото с автентичност.
През последните месеци няколко проекта предизвикаха критиката и протестите на столичани. Сред най-дискусионните теми се превърна паметника на цар Самуил, чиито очи светят на тъмно. Не по-малко емоции предизвика и реставрацията на Ларгото, при която бяха използвани тухли. Професор Божидар Димитров обясни ситуацията с практиката на римляните да „строят с нови тухли”.