Хиляди българи поднесоха цветя пред Паметника на Съветската армия в София и пред мемориали за жертвите на фашизма и комунизма.
На 9 септември Отечественият фронт взема властта в България. Тогава Станчо е на 10 години. Разказва, че царската власт разстреляла учителя му, заради участие в партизанското движение.
А 97-годишната лекарка от еврейски произход Софи Пинкас е участвала в съпротивата като жертва на расизма през Втората световна война. За тях 9 септември е символ на мир и толерантност.
"Животът беше много страшен. През 1943 г. заради Закона за защита на нацията - противоеврейският закон, който лишаваше еврейската общност от човешки права, нямахме право да учим, нямахме право да работим. Останахме затворени в къщите си. По улиците имаше легионери от легионерската и бранническата фашистка организация, които ни биеха с камъни. Започнахме да събираме храна, дрехи, които изпращахме на партизанския ни отряд „Бенковски“. Оръжия, който можеше нещо да намери. Пишехме лозунгите срещу фашизма и срещу войната", спомня си Софи Пинкас.
Веднага след 9 септември обаче новата власт започва саморазправи.
Елена е на 11 г., когато баща й полковник Иван Бонев, командир на 9-ти Пехотен пловдивски полк е арестуван и изтезаван от комунистите - броени дни след като брани Кюстендил от германските окупатори.
А Иван Ванков не успява да получи научна степен, заради факта, че баща му е царски офицер, осъден на 15 години затвор.
"Всичко ни взеха. Къщата беше от дядо ми – вземаха ни я, вземаха ни покъщнината, всичко, всичко. И отвсякъде бях гонена. Не ни даваха купони за хляб. Наложи се да напусна училище и да стана работничка на 12 години и половина", споделя Елена.
Всяка монета има две страни, казват интервюираните. И те 77 години по-късно не са готови да простят.