50 автомобила „Майбах”, 193 бр. „Бентли”, 31 бр. „Ламборгини”, 68 бр. „Ролс-Ройс” и 93 бр. „Ферари” се движат по пътищата на България и се притежават от български граждани. Това показват данни от полицията, които са били предадени на главния прокурор Сотир Цацаров.
Това е част от кампанията, насочена специално към живеещите в необяснимо голям лукс. Целта е да бъдат установени престъпни дейности и данъчни престъпления. На брифинг по темата говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова посочи, че от особен интерес са разследваните и подсъдимите. Причината - голяма част от наказанията са свързани с конфискация на имущество.
В справките е посочено, че срещу част от физическите лица със скъпи коли има заявителски материали в МВР за евентуални престъпления от общ характер, включително за извършени данъчни престъпления и измами, посочиха от държавното обвинение.
Данъчните ще установяват за всяка кола: дата на придобиване, стойност по договор за покупка или митническа декларация, както и произхода на парите за нея. Ще се анализира и доколко посочената цена съответства на пазарните. Ако се окаже, че някой кара чужда кола, ще се проверяват условията на предоставянето.
Аналогични проверки са започнали и по отношение на луксозните имоти. Установено е, че в периода 2015 г. – 2016 г. в България общо 245 лица са придобили недвижими имоти на стойност от 500 000 до 800 000 лева, а 120 лица са придобили имоти на стойност над 800 000 лева.
НАП започва данъчни проверки на всичките 365 лица, като ще анализират и с какви пари са си купили имотите. МВР ще проверява продавачите в т.ч. и за свързани лица.
Най-много нови собственици на луксозни имоти има в София - 283. Далеч назад са Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново.
Ако при някоя от проверките се съберат данни за престъпление, прокуратурата ще се заеме с него.
Сред проверяваните има 30-годишен младеж с имоти за няколко млн. лв, придобити през 2015-2016 г.
Често при подобен тип проверки се оказва, че онези, които използват луксозните имоти, се водят на минимална работна заплата. Справките на НАП показват, че годишно след подобни ревизии в бюджета влизат около 120 милиона лева от укрити доходи.
"Тези информации представляват законен повод за започване на проверка, тъй като съдържат в себе си данни, които биха могли да се оценят като данни за евентуално извършени данъчни престъпления или пране на пари", обясни Румяна Арнаудова.
Резултати ще има в рамките на следващите три месеца.