Софийска градска прокуратура (СГП) днес се самосезира светкавично след публикация на журналиста Борис Митов от електронното издание „Медиапул” със заглавие: „Българският „Уотъргейт”: А кой ще проверява проверяващия?” В нея колегата подробно обяснява, че зам.-градският прокурор Роман Василев е съмнителен избор за проверяващ дали е имало незаконно подслушване, наредено от ексвътрешния министър Цветан Цветанов, тъй като обвинителят неведнъж е демонстрирал „топли” връзки със силовото ведомство.
В материалът са поместени и факсимилета от искани от прокурор Василев подслушвания по делото срещу „абсолютния престъпник”, но оправдан няколко пъти, бивш военен министър Николай Цонев, в което негови съпроцесници са Тенчо Попов и Петър Сантиров.
Роман Василев бе уличен в много сериозни закононарушения именно по повод на използване на СРС. От документите става ясно, че той сам е разписвал искания за СРС, като е „прескочил” вътрешния министър, подвел е Сотир Цацаров, който по онова време е председател на Пловдивския окръжен съд, да даде разрешение за използване на СРС по отношение на Тенчо Попов с невярното твърдение, че Попов се канел да извърши престъпление на територията на Пловдив. „За капак” е мотивирал разрешения за СРС вместо съда. На финала на статията са публикувани въпросните факсимилета на вече известни документи – на искането за използване на СРС по отношение на Тенчо Попов и разрешението на Сотир Цацаров. Тези книжа бяха разсекретени по време на процеса срещу Цонев, Сантиров и Попов от съдията по делото Иван Коев.
Изненадващо обаче, вместо да провери дали Роман Василев е най-удачният избор за проверяващ сигналите за незаконно слухтене в МВР, прокуратурата погна журналиста, дръзнал да напише отдавна известни факти. Образуваната проверка срещу Борис Митов е с оглед данни за евентуално извършено престъпление по чл. 357 НК (разгласяване на информация, съставляваща държавна тайна).
Журналистът публикува материала си около 9 ч днес сутринта. По-малко от час по-късно колегата Митов получава обаждане от прокурор Драгомир Янчев от СГП, който го призовава "за снемане на обяснение" във връзка с материала.
Борис Митов се явява при Янчев. Противно на всякакви етични журналистически норми, още в началото прокурорът попитал колегата кой е източникът му на информация. След като получил единствения възможен отговор - че издаването на журналистически източници противоречи на етиката на професията, Янчев намеква, че Митов може да се сдобие с обвинение, по което Наказателният кодекс предвижда наказание затвор до 5 г. Според прокурора документите могат да бъдат разсекретени единствено от органа, който е сложил секретния гриф.
Всички доказателства, които са споменати в статията, са в явното деловодство на съда, включително и публикуваните документи. Съдът ги е разсекретил още в първото заседание по делото срещу Цонев, Сантиров и Попов. Четени са публично в открито заседание пред десетки журналисти и граждани.
За да бъде обвинен някой, че разгласява държавна тайна, той трябва предварително да знае, че разгласява такава. Няма как обаче колегата да е подозирал, че нарушава закона, при положение, че е публикувал информация, широко известна на гилдията, а и на обществото.
Според практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) източниците на журналистите се ползват със специална защита и журналистите не са длъжни да ги разгласяват, така че прокурор Янчев е задал въпрос, на който трудно би могъл да получи отговор. Ако информацията, разгласена от Борис Митов, обаче, е широко известна, дискутирана и описва основателни съмнения за обективността на прокурор Василев, то реакцията на прокуратурата може да бъде дефинирана единствено като страх. Ако „страх лозе пази”, то излиза, че пазеното лозе е МВР, а прокуратурата все повече заприличва на чучело.
Междувременно Българският хелзинкски комитет окачестви заплахите за прилагане на наказателния закон срещу журналиста като "опит за прехвърляне на проблема от болната глава на здравата – да се сплаши журналист с цел да се прикрият прокурорски безобразия".