Православната църква празнува днес големия Господски празник Вход Господен в Ерусалим, който се нарича още Цветница или Връбница.
Хиляди българи честват именния си ден, а храмовете се изпълват с вярващи, дошли да получат благословия и осветени върбови клонки. На Цветница Исус Христос е бил посрещнат в Йерусалим с палмови клонки, символ на които днес са върбовите.
Божията любов и милост да бъдат с всички българи – с това пожелание започна празничната Света литургия, отслужена от патриарх Неофит.
„На всички ви пожелавам честита Цветница. На целия български народ, който пази църковните обичаи и народните обичаи, и се радва на всички добри постижения в своя живот. Да бъдат честити всички, които празнуват днешния ден и заедно с Йерусалимските жители да пеем осанна във висините. Честит празник”, заяви патриарх Неофит.
Празникът Цветница се отбелязва в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Ерусалим с маслинови и лаврови клонки.
Според евангелските текстове Христос влиза на магаре в Ерусалим, където го посрещат вярващите с клонки от маслина и го прославят като месиански цар с възгласи "Осанна". Предишния ден Христос е върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Ерусалим като възкресител. Христос отива в храма и с царствена власт изгонва оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършва множество изцеления на слепи, хроми и недъгави.
Денят на влизането на Христос в Ерусалим бележи началото на най-скръбната, но и най-наситената с духовни послания седмица в живота на вярващия християнин – времето, в което Исус Христос приема страданието и кръстната смърт, за да изкупи греховете на човечеството и чрез своето възкресение от мъртвите да му дари надеждата за спасение и вечен живот.
Дните след Цветница до Възкресение Христово се наричат Страстна седмица и означават мъка и страдание. Затова на Цветница християнската църква припомня тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха.
На службата в храмовете на Цветница християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки – вайи, сякаш отново посрещат своя Спасител. Осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.
Народът нарича празника Цветница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Според старите български обичаи имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета – Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и други.
Сутринта над портите на всяка къща се закичват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и от неплодородие. Лазарувалите предишния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб /кукла/ и изпълняват обичая "кумичене". Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своята къща.
Главно в Североизточна България на този ден се извършват и обреди, свързани с вярването, че на Връбница "разпускат умрелите", т. е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо.
Преди изгрев слънце жените отиват на гробища с върбови клонки, плява /или царевични стъбла/, кандило и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите родственици. След това забиват клончета от върбата до гробните паметници и с плявата запалват огън. Въпреки строгия великденски пост, на този ден се разрешава консумирането на риба.
(БТА)