Българската православна църква почита днес християнския празник Сретение Господне. Той е един от 12-те големи празници в годината, но и един от четирите празници, посветени на Божията майка. Затова Сретение Господне е известен и като Зимна Богородица.
На този ден се възпоменава описаното от евангелист Лука посрещане на младенеца Исус от праведника Симеон. Тогава се навършват 40 дни от раждането на Исус Христос. Според Мойсеевия закон всяко първородно момче трябва да бъде посвещавано или представяно на Бога веднага след навършването на 40 дни от рождението му, а майката да принесе в жертва на Бога агне или два гълъба, ако е бедна. Затова Дева Мария донесла младенеца в Йерусалимския храм и принесла в жертва два гълъба.
Така от онези древни времена до днес е останал обичаят на 40-ия ден от раждането си децата да бъдат въведени в храма Господен, за да бъдат благословени, а на майките им да бъде прочетена очистваща молитва.
В Йерусалимския храм по онова време живеел благочестивият старец Симеон, на когото от Дух Свети му било обещано, че той няма да види смърт, докато не видят очите му родения от Девица. Когато Света Богородица донесла своя младенец в храма, праведният Симеон го прегърнал и в пророческо вдъхновение извикал: "Сега отпускаш Твоя раб, Владико...". Това е възторжена молитва, която и до днес се чете в християнските храмове.
На този ден не се работи, защото децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо мъжко или женско. Девойките вярват, че бъдещият им съпруг ще прилича по външен вид и нрав на онзи мъж, когото срещнат пръв.