Министерството на регионалното развитие и благоустройството е поставило добро начало и надеждата е следващата власт да довърши започнатото. Така министърът в оставка Лиляна Павлова отчете дейността на ведомството си за периода юли 2009 до март 2013 година по време на пресконференция.
Тя допълни, че МРРБ има много успехи за четирите години управление, както и неуспехи в завършването на някои проектите.
Една от задачите, които остават за следващото правителство е продължаване на започнатата реформа във ВиК сектора, „за да може България да спре да пилее вода”, уточни министърът в оставка. Реформата трябва да се насочи към ВиК дружествата и по-конкретно – намаляване на боря им от 51 държавни дружества на най-много 28. Отлагането на преобразуването на сектора се бави 20 години, обясни Павлова и допълни, че това е довело до много загуби на вода, течове, кражби, както и амортизация на водопреносната мрежа, повишило цената на водата за крайния потребител в някои региони.
„През следващия програмен период не трябва да бъдат насочени всички усвоени европейски средства само и единствено към изграждане на пречиствателни станции за отпадни води”, смята регионалният министър в оставка. Според нея достъпът до питейна вода трябва да е първи приоритет. „20 области в страната продължават да бъдат в режим на водата, което не е нормално и трябва да се промени”, заяви Павлова. Другата задача, за която министърът в оставка изрази съжаление, че не е решена, е приемането на закона за кадастъра и имотния регистър. С промените в него ще се облекчат процесите и ще има свободен достъп до кадастралните карти. Тя изрази надежда проектозаконът да бъдат разгледан от следващото НС. „Ако Екатерина Захариева бъде назначена от президента Росен Плевнелиев за служебен министър на регионалното развитие и благоустройството, аз ще съм най-щастливият министър, който си тръгва”. Така Павлова коментира възможното назначение, което държавният глава предстои да обяви по-късно днес. Регионалният министър в оставка заключи, че не трябва тя да поставя оценка на работата си, а хората сами трябва оценят свършеното от МРРБ.