Една жена беше част от една от големите политически бури в България, а след нея се оттегли и мълча дълго. За Виденовата зима, за раздялата с партията и за живота в село Ресилово след „Позитано” 20 след дългогодишно мълчание разказва Клара Маринова.
След събитията през зимата на 1997 г. тя се загуби. Но името и през цялото време остана като запазена марка на кабинета „Виденов”. Клара Маринова освен журналист в близкото минало беше член на БСП, говорител на Висшия съвет на БСП, депутат. Ръководеше пресцентъра на БСП през гневната 97 г.
Свидетелите на Виденовата зима я помнят като пеещата социалистка в замеряния с павета парламент.
Екип на bTV се срещна с Клара отново на жълтите павета. Но не пред парламента. Дотам не ѝ се ходи. Казва обаче, че жълтите павета на са най-типичното място за нея. „Това е много малък епизод от моя живот, който не свързвам с най-приятните моменти по ред причини, макар че ако трябва да бъда откровена, в началото всичко беше една голяма мечта, една много голяма надежда и усещане за огромна промяна”, казва тя.
По думите ѝ най-голямата грешка на тогавашното правителство е, че не е отстояло позициите на партия с лява и социална ориентация, че е изградило много голяма пропаст между „Позитано” 20 и хората, имали много големи надежди, свързани с тази партия.
„Не съм изпитвала отношение на гняв към улиците. Бяха много лоялни хората към мен. Не мога да се оплача, нямам някакви ексцесии с ходенето по улиците. Аз обичам да ходя по улиците и да ходя пешком, така че не съм имала проблеми”, казва Маринова за периода след 1997 г.
Казва, че е разочарована от това, че са се подвели „по чужд акъл и не отстояхме нашите национални интереси” и дава за пример програмата „Ран-Ът”, която според нея е обрекло България на това състояние, в което е сега.
Клара Маринова си спомня за грешките, обсадения парламент и сбогуването с политиката. „Веднага си казах „стига”. Веднага 97 г. си казах „стига. Сама се оттеглих, сама се отдръпнах. Затова казвам ние с политиката взаимно се напуснахме”. Обяснява тя.
„Ние пяхме „Къде си вярна ти, любов народна”, защото аз наистина доста време преди събитията в Народното събрание стигнах до извода, че политическата класа в България е много далече от хората, много далече от проблемите на хората и от проблемите на държавата”, спомня си тя бурните часове пред парламента.
„Тази песен е изключително силна и не съжалявам, че сме я пели, защото наистина тогава народната любов беше пропиляна от всички политици, не само от БСП”, допълва тя.
Далеч от партията, но все още близо до идеята Клара Маринова твърди, че социалистическия режим има за какво да се извини на пострадалите от него.
Днес работи като журналист. Казва, че за нея журналистиката е болест за цял живот. Преди да се върне към журналистиката и след като се развела с политиката Клара Маринова живяла 12 години на село. Там продавала в магазин и открила себе си.
„12 години бях сама със себе си в полите на тази величествена планина Рила. Сред едни много добронамерени хора. И ад наистина можах в тези 12 години реално да преценя това, което се е случило до този момент и какво искам аз от живота по-нататък. Много последни години. Наистина катарзиса го преживях там”, казва Клара Маринова.