Въвеждането на електронното гласуване в България ще увеличи възможността за търговия с вот, но ще мобилизира и огромен брой избиратели, които иначе не биха отишли до урните. Това коментира математикът проф. Михаил Константинов от „Информационно обслужване” в предаването „Лице в лице” по bTV.
„Най-електронизирани ще се окажат гетата. От друга страна, във вота ще участват между половин и един милион нови избиратели, които иначе не биха пуснали бюлетина – хората в неравностойно положение, мързеливите гласоподаватели, българите в чужбина,” обясни Константинов.
Според него има възможност за въвеждане на новата технология за гласуване, защото гражданите на България вече управляват парите си електронно, а и в последното преброяване на населението през 2010 г. огромен брой хора са се преброили по електронен път.
По думите на математика, българите могат да гласуват електронно още през 2014 г., когато има избори за членове на Европейски парламент. Той обясни, че в Изборния кодекс през 2013 г. са влезли разпоредби, приети с меморандум, подписан от българския външен министър Соломон паси през 2004 г.
Вени Марковски от Българското интернет общество посочи, че в Естония всички граждани могат да гласуват електронно от 2000 г. насам, защото на личните им карти има вграден чип, който прави технологията приложима.
„В Естония не струваше нищо, защото банките платиха чиповете на картите – прецениха, че ще улесни контактите с клиентите им,” обясни Вени Марковски.
По думите му, в Естония все още може да се гласува и с бюлетина в изборния ден, като важи последния вот на всеки гражданин.
„Дори до компютъра ти да стои някой, който да ти посочва за кого да гласуваш, след това можеш да отидеш и до урната,” допълни той.