Дни преди 9 септември, един паметник раздели обществеността на две.
Поставянето на спорния мемориал на един от членовете на ЦК на БКП – Пенчо Кубадински, беше забранен от общинския съвет в родния му град Лозница, но въпреки това беше тържествено открит в деня на Съединението.
Още миналата година през май граждани инициират поставянето на бюст на комунистическия деятел. Идеята е приета единодушно от ГЕРБ и ДПС в Общинския съвет. След като се разчува обаче се отказват от нея.
Севгин Шукри, кмет на Лозница, обяснява, че самият той предложил паметникът да не се поставя, а Общинският съвет приел предложението му.
Стотици хора обаче се стичат на откриването на паметника на 6 септември.
Според председателя на инициативния комитет за издигането на паметника, няма човек от лозничани, който да е против.
Хората в града са разделени в мненията си. За едни той е строител на съвременна Лозница, но за други си остава идеологът на Възродителния процес и смяната на имената на българските турци през 1986 година. Емине казва, че тогава я прекръстили Алина. Но пак няма нищо против паметника.
Пръв сигнал по темата подава журналистът Митко Ханчев. Според него това е безобразие и говори за липса на историческа и политическа памет и култура.
Мнозина в града твърдят, че основната заслуга на Кубадински е, че е направил Лозница град и е развил района.
Дали паметникът ще бъде премахнат, ще стане ясно, като изтече срокът за обжалване.