Някъде в полите на Родопа планина живее една жена на име Мелха. На 31 години, но с мечти, които само едно дете може да измисли.
Различна е от другите. Родена без ходило на единия крак. И без ръце. Със 100% призната инвалидност, но със сигурност по-сръчна от повечето хора с десет пръста.
„Аз бях спряла да мечтая...Мечтите, които ги споделях - бяха съпроводени от смях от отсрещния човек и бях спряла да мечтая. Или мечтаех наум. Обаче един приятел ми каза - мечтай на глас! Единият ще ти се изсмее на мечтите, на другият ще ти осъществи мечтите! Затова сега мечтая на глас!”, казва тя.
Всички жени в дома й плетат и покрай тях на 8-9 години се научава. Мелха сама открива, че може да задържа куките за плетене към ластици за коса, окачени на китките й. По този начин успява да готви и да чисти.
От две години Мелха твори красиви детски дрешки в социално предприятие в Рудозем. Когато от общината я извикали на работа, тя не повярвала, че избират точно нея.
„Като ме потърсиха първоначално, с предложението за работа, много се колебаех - отивам при организатора и казвам: Не си вярвам в способностите, тя каза: "Нищо! Аз пък ти вярвам!" Като става въпрос за работа, аз определям себе си , че няма да се справя... Работата изисква много. А аз определено не мога да дам това, което един нормален човек би могъл да даде.”, откровена е жената.
Работата й дава причина да става рано: „Запълва ми времето, сред хората съм. Какво да искам повече?”.
Досега Мелха е изплела десетки шалове и шапки, бебешки играчки, детски рокли и елечета. Гостите на Рудозем винаги си тръгват от града със плетен сувенир от нея.
Мелха живее с майка си в село Сопотот. Затова всяка сутрин пътува до Рудозем с градския транспорт. Придружихме я. Признава, че след 12-13 години зад стените на дома в началото се е притеснявала.
Тя не е завършила средното си образование. Това е и причината за годините, прекарани вкъщи. Така се случва, защото баща й остава без работа и семейството няма парите да я изпраща да учи. Сега смята, че не тя, а родителите й са се нуждаели от подкрепа.
Мелха споделя, че откакто е започнала работа в социалното предприятие, животът й се пълни с нови емоции - това лято вижда морето за първи път и успява да посети Гърция. Иска да опознава градове и култури.
Сбогува се с нас с лъчезарна усмивка. Зад която със сигурност се крие голяма сила.