Това е история, която много рядко може да се види. Отскоро шеф на клиника в столичната болница "Света Анна" е един млад, но много успял в Германия неврохирург. Ако всяка година стотици висококвалифицирани лекари напускат здравната ни система, за да търсят по-добра реализация в чужбина, то има изключения, които ни дават надежда.
Запознайте се с доцент Марин Генчев. На 44, той е сбъднал мечтата на много български лекари: популярен неврохирург в Германия, с редица отличия, преподавател в престижния университет "Хайделберг" и началник на отделение в иновативна болница в Майнц. Наскоро доцент Марин Генчев се отказва от този живот, за да работи в столичната окръжна болница "Св.Анна".
Показва ни новото си работно място, което не е ремонтирано от повече от 30 години. Казва, че е очаквал гледката и всички друго даже щяло да го изненада повече.
Преглежда пациентите без престилка, за разлика от българските си колеги. Смята, че така го приемат като приятел: „Целта е пациентите да се чувстват обгрижени тук, да получават адекватно лечение, а всичко останало е следствие”.
Графикът му с операции е запълнен за месец напред. „Има някакъв ритуал в цялото това нещо, човек от едни настроения, преминава в съвсем други като хирург. Аз съм казал на жена ми в операционната си махам и халката. Докато оперирам тя няма съпруг”, разказва доцентът.
Според него, в нашенските условия пациентът може да получи едно много по-добра операция, отколкото в Германия – „Вие, влизайки една такава операционна, Вие виждате, това, което виждате. Вие не можете да прецените работата на хирурга. Не можете да прецените работата на операционната сестра”.
За доц. Генчев заплатата няма значение, но признава, че българското си възнаграждение в Германия е изкарвал за 5 часа. Основното е друго: „С екипа заедно да подобрим процесите и резултатите при пациентите”.
Казва, че нашите специалисти са на световно ниво. А в някой отношения по-добри от немските си колеги: „Сега целта е да се стабилизира екипът, той да промени клиниката. Ремонтът е най-незначителната част от клиниката. Тя ще ни улесни много, но реално това, което е от значение, са хората, зад това лице”.
Доцент Генчев е живял повече от 20 години в чужбина. Напуска България, когато е едва на 19. Завършва медицина във Виена. Специализира в Австрия и Съединените щати.
За кратко се връща у нас, но се сблъсква с практиката млади лекари почти да не влизат в операционните. Така стяга багажа отново - за Германия. И попада в модерната болница "Клиникум Идар-Оберщайн" към медицинския университет в Майнц. Там прави по няколко операции на ден, работната му седмица често надвишава 80 часа и от редови лекар става началник отделение.
„Има една граница. На английски се казва стъкленият покрив, който вие достигате, не го виждате, но той ви притиска. Вие сте достигнали до този стъклен покрив в Германия. Да, можех да направя още една крачка напред и това щеше да бъде. Тук мога да се развивам още много нагоре.”, споделя доц. Марин Генчев.
Слизаме до приемния кабинет, който наскоро е реновиран. Иска така да изглеждат всички болнични стаи в клиниката. Ремонтът на Неврохирургията трябва да започне в началото на май. За целта вече има отпуснати средства.
За доцента е „супер реалистично” за 2 години клиниката да заприлича на германска.
Мести се в София заедно с жена си, която е българка, и петте им деца („Чакаме шесто”, с усмивка добавя той), четири от които – момичета. Най-голямото е на осем. Казва, че е мъж на 5 жени.
„Смятам, че за моите деца, България ще е много по-добро място, отколкото Германия. За мен е важно да знаят откъде идват”, казва неврохирургът. За него Германия не може да е дом, въпреки че немците трудно разбират, че е чужденец.
Какво е България за доц. Генчев? „Това е морето парче земя! В тази клиника се чувствам много повече у дома, отколкото в клиниката в Германия!”.