Преди ден Александър Николов от Пловдив навърши 101 години. Рожденикът е съвременник и приятел на поета Никовла Вапцаров. Животът му преминава през много премеждия и обрати. Днес дядо Сашо е категоричен: „101 години не стигат, за да се наживее човек истински!”
Столетникът Александър Николов е преживял две смъртни присъди преди 9-ти септември 1944 година. Първият път го спасява фактът, че няма 18 години. Арестуват го в казармата заради влечението му към комунистическите идеи. В последния момент майка му го спасява от разстрел като доказва, че е непълнолетен.
Дядо Сашо бил призован в армията на Царство България година по-рано от обичайното: „И в казармата не ми харесаха идеите и ме осъдиха на 8 години и 4 месеца като непълнолетен... Една година ме бяха вземали по-рано на служба...”.
В затвора през 1935 година дядо Сашо за първи път чува името на Никола Вапцаров – прочита негово писмо, написано по повод уволнението на поета от Военноморското училище.
Три години по-късно двама се запознават лично: „А през 38-ма година имахме случай да се запознаем в хор „Гоце Делчев” ... там Атанас Романов... те са били приятели от по-рано и Вапцаров идва там с Емил Марковски... Запознахме се, бяхме приятели, по Витоша сме ходили заедно... с Вапцаров..."
Какъв човек е бил Вапцаров? "Човек беше! Човек. Културен човек беше...”, споделя с вълнение в гласа Александър Николов.
Съратникът на Никола Вапцаров отървава втората смъртна присъда през 1942 година. Той е осмият арестуван. Всички преди Александър Николов са разстреляни, него в последния момент го осъждат само за членство в комунистическата партия, тъй като не успяват да съберат доказателства, че е участвал в заговор против държавата.
По думите на столетника, през организацията в Сливен минало истинско цунами: "Убиха 4 души предварително по планината. След това арестуваха 28 души, почнаха да чета смъртни присъди... Първият го осъдиха с три смъртни присъди, втория – смърт, трети, четвърти, пети, шести, седми.. и аз – осмия..”, разказва дядо Сашо.
На въпроса дали съжалява за нещо, столетникът отговаря така: „Не. Аз се гордея, че съм минал по тоя път! За обществото съм си дал младостта. Аз се гордея с това! А, не като гледам сега: сядат, пият, пушат, без да мислят.. без да мислят! Това не са хора вече!”
Половин век дядо Сашо е пчелар. Похапва от всичко: сутрин пие кафе с мляко и закусва ябълка с мед, на обед яде готвено месо, а вечерта кисело мляко или сухляш. неговата рецепта е проста: „Няма да пушиш, няма да препиваш, няма да преяждаш! Първото условие... Оттам-нататък каквото наследството ти е дало...”