Четири месеца, след като се самозапали пред Президентството, 51-годишият Димитър Димитров потърси bTV. Желанието му е хората да разберат колко безсмислена е била постъпката му, както и да предпази други от подобна крачка.
„Аз постоянно работя с огън, но с каква скорост пламна този бензин, целият ме обхвана в пламъци за секунди и всичко ми се обърна наопаки. Когато изтичаха да ме гасят, си спомням, че им казах да ме оставят да умра. Спомням си, че им казах да ме оставят да умра и изгубих съзнание”, разказва мъжът.
На 13 март 2013 година, след февруарските протести и оставката на правителството на Бойко Борисов, президентът Росен Плевнелиев връчва мандат на служебното правителство на Марин Райков. Два часа след церемонията, пред сградата на Президентството, Димитър дава израз на своя протест.
„Целта ми е била протестът ми - и нещо да се разбере, че нещо се случва, защото се виждаше, че нищо не се случва - те просто хората се разхождаха по улицата протестираха, но никой не им обръщаше внимание”, казва Димитров.
Голямата му болка е, че никой не обръща внимание на хората на средна възраст, които остават без работа. Съдба, която самият той споделя.
„След 40-годишна възраст е невъзможно човек да си намери работа в днешно време, а той няма доходи, но в същото време има много разходи - деца, студенти, внуци, жилище, за което трябва да се грижи. Това е страшното. Глупава и безсмислена бе постъпката - сега не бих го направил за нищо на света. Просто безсмислено, остава болката, трагедията, че нищо не си постигнал. Всичките ми роднини се бяха побъркали - и приятели, и познати, защото най-малко го бяха очаквали от мен - най-малкото аз бих направил подобно нещо защото съм веселяк, обичам живота”, казва още Димитър Димитров.
Четири месеца, след като се самозапали, той се радва на живота си и е благодарен, че му е даден втори шанс за това. Предпочита да живее на село, заедно със своя нов приятел - малък котарак.
„Утре си отивам в силистренското село Попина, там си имам много работа. Имам си трактори, там лозето трябва постоянно да се работи, почиства градина, царевица съм садил... Аз съм плътно зает - ставам в 5 часа сутринта, копая, защото след това става горещо, почивам и после куп други работи”.
Съветът на Димитър към тези, които са загубили своя път, е да не потъват в самосъжаление, а просто да сменят посоката. И да продължат напред.