От началото на бедствието, спасителните екипи от Смолянско се отзоваха на десетки сигнали. Пробиваха пътища през двуметрови преспи, извървяха километри пеша, за да помогнат на хора в нужда.
Седмица след като Смолян попадна в снежния капан, спасителите са горди от добре свършената работа, но едновременно и разочаровани от егоизма и лекомислието на хората.
Недобросъвестни граждани използват бедствената ситуация, за да може пожарникарите да им почистят пътя, а след това отказват да бъдат евакуирани. Такива били сигналите, подадени за бедстващи хора в хижа „Шадийца” и „Скалните мостове”.
„Когато са необходими храна, лекарства, когато има инфарктно болни, такива са неотложни, но когато имаш нужда от цигари и алкохол, няма как да звъниш на 112. Така се хаби държавен ресурс и нашите сили и средства в съвсем безсмислени неща”, обяснява пожарникарят Атанас Иванов.
Юлиян Хаджиев си спомня с какви усилия спасили преди дни мъж и жена, затрупани в преспите на прохода Печинско. „Като се качихме горе, пътят не се виждаше – виелици, сняг метър и половина. Докараха от Смолян шейна, тя потъна в снега. След това от Горубсо докараха ГАЗ 66. С нея един километър го минахме за 5 часа. На другия ден хората бяха освободени от болница, за щастие всичко мина добре”, разказва пожарникарят.
Спасителните екипи от пожарната бяха и тези, които носеха болни хора километри в преспите, за да бъдат прехвърлени в линейките на Спешна помощ.
„Не е лесно, както каза колегата, но това ни е призванието – ние трябва да помагаме на нуждаещите се. Щом има сигнал някой се нуждае от нас и трябва да свършим каквото можем”, допълва и Даниел Сангалов.
Спасителите молят трудът им да бъде уважаван. И цитират статистика – половината от сигналите, които са получили през последната седмица, не са били от бедстващи хора. Това обаче се разбира след като екипите отидат на място.