Производителите на храни скочиха срещу данък "здраве" и заплашиха със съкращения на работници и двойни цени на основни закуски от тесто.
Българската стопанска камара поиска по темата да се свика заседание на Тристранния съвет, в който участват правителството, работодателите и синдикатите.
Пазарът на храни е най-големият у нас. За да има на масата безалкохолни и храни, българите харчат по 10 милиарда лева годишно.
Химическите заместители на естествени продукти са по-евтини, затова - макар и вредни, се ползват.
Така независимо дали заради данък "Здраве", или защото производителите ще сменят маргарина с масло храните ще поскъпнат, една закуска - близо два пъти.
И ако за пакетираните продукти облагането изглежда по-лесно, как ще се контролира дали някой не заобикаля изискванията и дали в кварталното заведение за бързи закуски картофите се пържат в палмово масло или олио, изглежда неясно.
В тестените изделия на една пекарна има както захар, така и маргарин, масло и олио. Казват, че пълното изключване на маргарина от рецептите не винаги е възможно:
„Това ще бъде убийствено за нас. Рецептата ще я сменим - няма проблем, но то ще стане по-некачествено. Няма как 100% да се смени едното с другото, маргаринът спомага за втвърдяването на тестото, същото няма как да стане с маслото”, посочи
Управителят на пекарната Иван Петков.
Ако данък "здраве" стане факт, една закуска вместо лев ще струва близо два. А управителят допуска и съкращения на работниците с една трета.
Още по-тежка картина чертаят в Северозападна България - най-бедния регион в Европа.
Собственикът на заведение казва, че пържат картофи в палмово масло само когато количествата са големи, иначе предпочитали олио. Закуските са само с маргарин.
„Хората тук са им много малки възможностите и по принцип натискаме цените надолу много. Ние не може да си позволим някаква закуска да струва повече от един лев просто защото няма кой да я купува”, казва Асен Лозанов.
В дюнерджийницата пък твърдят, че всичко приготвят с олио.
А според икономисти не е ясно как ще се контролира облагането на храните, които се приготвят на място. Скептични са, че данъкът ще сработи, ако механизмът остане толкова сложен.
„Няма как да стои един данъчен и да проверява колко пъти и с какво са пържени картофите. По-лесно е да се обложи самото вещество, с което се пържат, отколкото да се следи всяко отделно пържене, би трябвало в тази посока да се върви към опростяване”, отбеляза икономистът Георги Ангелов.
А рискът е в крайна сметка да се похарчат два пъти повече пари за администриране на данъка от очакваните 150 милиона лева приходи.
Предвижда се данъкът да се декларира и плаща доброволно от производителите и от вносителите на храни или след като регионалната здравна инспекция уведоми данъчните. От публикувания проект обаче не става ясно - как точно ще се контролира спазването на декларираните рецепти, особено за непакетираните продукти.