Какво е да дариш живот, когато смъртта почука на вратата на дома ти - вълнуваща среща между трансплантиран пациент и майка на донор.
Ивка Ганчева е само на три години в новия си живот. Преди да й бъде направена чернодробна трансплантация, тя гасне бавно. В навечерието на една Нова година научава, че получава шанс за втори живот.
Свиждането в болничната стая е най-малкото, което Ивка иска да направи за майката на своя донор - Стефанка. „Нашата среща е среща на живота и на смъртта. Смъртта - аз погребах сина си, дарих орган за нея и тя е животът”, казва Стефанка Сапунджиева.
Синът й Александър от Велико Търново умира само на 25 години от инсулт. Майката подписва съгласието за донорство, защото синът й приживе е заявявал, че би одобрил.
„Един трансплантиран е силно да се каже, но все пак е като едно малко бебе. Започваш да се учиш да дишаш, започваш да се учиш да се храниш, започваш да се учиш да пиеш вода. Просто един новопроходил човек”, споделя Ивка.
Срещата на двете жени е плод на големи усилия, защото по закон самоличността на пациентите не се разкрива. Но когато се откриват, Стефанка и Ивка стават много близки. Родени са на една и съща дата и понякога празнуват заедно.