Какво пречи на храбростта да се пакетира, да се завърже с панделка и да й се сложи цена? С избелена усмивка изрусена продавачка да я предлага като нов аромат, подсилващ магнетичната женственост на всяка клиентка, която наистина не разбира защо досега в Мола не си е купувала храброст?
Е, засега има една две пречки
На първо място храбростта вече не е модерна. Нашите воини не участват в сражения, а в приятелски учения и маневри. Нашата войска е професионална. Да прояви храброст за войника е задължение срещу заплата, а не импулс и достойнство. А да прилича на жертва, вместо на победител българският войник е показал, че може.
На второ място у нас както и в цяла Европа храбростта, освен част от човешките качества, е и предмет. Предметът е орден.
Ордените в днешна България се продават на битака
Прясно удостоените офицери вече не се оглеждат в лъскавите витрини на кафене „Централ”, а и те като редовия български мъж бързо минават покрай изложените световноизвестни марки на облекла и обувки в Мола. От страх, че пак ще се разделят с няколко шапки пари.
Да припомним, че орденът за храброст е най-почитаното българско отличие, второто по старшинство в Царство България, притежание на хиляди мъже, които вкупом тичаха да участват във всички войни за освобождението и обединението на Отечеството.
Ама е неудобен за носене от потомците. Дори гротесков. Съвременниците вече не си играят на война. И за това са виновни огромната разлика в епохите и нравите. Дори малцината, сдобили се с отличието в наши дни, не са участвали в реални военни действия. А истинските смелчаци поголовно вземат за луди.
Ето защо храбростта не се продава в Мола
Факт. Я, идете обаче в бакалията. Там месарят отривисто продава гергьовско агне на всеки български мъж, защото знае, че в наши дни е въпрос на храброст едно – да седнеш на масата с пълненото с булгур, с дроб-сърмата и зелената салата с яйце. Пък победата над змея, айде холан, сега! Пък православният символ на подвига на светеца-войн, ама моля ви се, господа офицери! Ай, наздраве, ай наздраве! Като сме най-зле, тъй да сме! И тям подобни...
Питайте го, това би казал месарят, който и за себе си е запазил агне. И като всеки български мъж днес ще седне, ще хапне, ще пийне и никога няма да има храброст да признае на жена си колко я обича или, че никога не я е обичал.
А Гергьовден ли? Честит да е! Толкоз.
Р.S.
Простете, аз съм възпитавана строго. Жените в моето семейство никога не вдигат наздравици. Това е мъжка работа. От време оно. Нещо като храбростта от миналото/отминалата.