39% от пълнолетните българи имат роднини, които живеят в чужбина. Това показват резултатите от национално представително изследване на TNS, проведено през този месец. 33% от анкетираните заявяват, че имат близки приятели, които са избрали да живеят в друга държава.
Причините и в двата случая са основно търсене на работа и емиграция, като далеч назад остава обучението в чужбина.
Най-предпочитаните дестинации са в ЕС - Германия (15% от роднините и 19% от приятелите), Англия (14% и 19%) и Испания (по 13%), като следват Италия, САЩ и Гърция. Близки в Турция посочват по-малко от 10% от респондентите.
56% от анкетираните посочват, че приятелите им се връщат от чужбина за почивка или по време на отпуск. Още 12% от случаите са свързани с новогодишните празници, а една пета (21 на сто) са без специална причина.
Гурбетчии – да, емигранти - не
15% от запитаните изказват намерение сами да напуснат страната за по-продължителен период от време. Близо една трета от тях планират да отпътуват в рамките на тази година, а почти още толкова – след една до две години.
Това означава, че един от десет българи би желал в следващите 24 месеца да смени държавата – поне временно.
Основна причина отново е търсенето на работа, като относително малко от запитаните твърдят, че искат да се преместят за постоянно.
Разделени семейства
Разговори по телефона – това се случва, когато половината ти семейство е тук, а другата половина на хиялди километри. Причината - парите, е колкото проста, толкова и приличаща на разширен анализ на икономическата ситуация в опустяващите села.
От 15 години дъщерята на Класинка Стоянова живее в Италия. Там се омъжила, там родила и своята дъщеря. „Беше сервитьорка, на полето, чистене на къщи, в момента работи за едно семейство - доволна или не, това е нейният шанс за оцелее, да поддържа добър стандарт, може би доста добър и да отгледа детето си като нормален човек”, разказва майката.
Единствената връзка между двете е стационарният телефон, защото във видинското село Срацимировци няма нито обхват на джиесемите, нито интернет.
Дори в близкото до София село Лесново роднините в чужбина осигуряват основния доход на много семейства. „Там са всичките ми роднини, някои даже се пенсионират и пак остават там да работят”, разказват местни хора.
Двамата племенници на Добринка от Лесново живели в САЩ, а сега са в Холандия. „Дъщеря ми беше в чужбина, наложи се да се върне, защото няма работа. Той беше в Америка и се върна в България, но са малки заплатите и замина за Холадния. Сега е там”, разказва жената.
Има обаче и позитивна тенденция. Българите в чужбина се връщат все по-често и така стават един от най-сериозните инвеститори в българската икономика.
Почти две трети от българите в чужбина са в най-активната си възраст - между 25 и 44 години.
15% от хората изявяват желание да напуснат страната за дълго, но не за да емигрират, а да търсят работа. 85 на сто са категорични, че искат да останат тук.
Това показва, че сме европейци
Ние сме страна-член на ЕС от 2007 г., все казваме, че не сме напълно интегрирани, особеното за европейските страни е, че голяма част от хората работят в съседни страни, движат се след професията си. Това коментира социологът Марчела Абрашева.По думите й за разлика от 90-те, когато пътуването в чужбина е било изключително скъпо, сега близо 2 млн. българи имат реална информация „от първа ръка” какво става извън пределите на родината.
Председателят на Управителния съвет на Тук-Там, организацията поръчител на изследването посочи, че даже по отношение на медицинската професия България не е изолиран случай на изтичане на кадри – в Германия се случва същото, но към САЩ.