Атентатът в Сарафово преобърна живота на семейството на Мустава Кьосов от якорудското село Юруково. Българинът беше шофьор на взривения от атентатора автобус.
„Само кога заспиш, тогава не мислиш”, казва Ахмед Кьосов, баща на убития Мустафа.
Две години след фаталния 18 юли, времето за семейство Кьосови е спряло. Къщата е все така заключена, а съпругата му все още не е преодоляла загубата и намира утеха единствено в мъката си. Две години жената тъгува по бащата на малката Емине, чийто последен спомен е морската ваканция с тате.
„Отчаяни са, не може са бащата липсва на детето, съпруг липсва на жената”, казва Ахмед.
„Все си плачат, и ден и нощ плачат и така, така се живее. Жена му, затворила се е, редовно плаче, не излиза никъде и само плаче и така”, казва лелята на убития шофьор Фатме.
Това, че вече са ясни имената на атентаторите не е утеха за близките на Мустафа.
„Не, защото те не може да го върнат, разбирам да го върнат, а след като не може да се върне, тя е свършена”, казва Ахмед.
След загубата, българското сираче получава месечна помощ от 12 лева и 50 стотинки. И още 200 лева от Израел.